Лей Грийнууд - Лили

Забележката й изглежда омилостиви малко Бела, но не достатъчно.

— Простете, че не ви приемам както бихте желали, но братовчед ви се движи в съмнителна компания.

Зак изпита раздразнение от това, че Бела се правеше на моралистка. Тя много добре знаеше, че момичетата, които работеха в неговото заведение, бяха честни и трудолюбиви. Някога тя също бе работила там.

— Не трябва да преценявате Зак по компанията му, нито пък жените по работата им — каза Лили. — Предполагам, че много от тях не са имали кой знае какъв избор.

Бела хвърли остър поглед на Зак. Тя все още изглеждаше като човек, който надушва неприятности, но се насили да се усмихне. Умна жена беше тя. По-добре щеше да бъде да не го притиска твърде много. В града имаше много хора, които биха се заинтересували да научат с какво се бе занимавала госпожа Бела Холт, преди да отвори пансиона си.

— Напълно вярно — каза тя. — Но вие трябва да разберете, че в моето положение трябва да проявявам изключителна предпазливост.

— Уверена съм, че е така, но съм сигурна, че Зак ви уважава твърде много, за да се възползва от вашето доверие.

Зак едва успя да се въздържи да не се изсмее на глас. Тази забележка на Лили обаче изглежда накара Бела да прибере ноктите си.

Усмивката на Бела беше напрегната, но все пак си беше усмивка.

— Казвам се Лили Стърлинг — представи се Лили. — Пристигнах тази вечер. Сигурна съм, че Зак щеше да ми е резервирал стая предварително, но писмото ми се е загубило във Вирджиния Сити. Той беше още по-неподготвен за появяването ми от вас. Надявам се, че ще можете да ми приготвите стая, без да ви създавам твърде много грижи.

— Моите стаи са винаги готови. Те са също толкова чисти, колкото и в най-добрите хотели в центъра на града.

— Не ми трябва луксозна стая.

— Дай й голямата стая отпред — намеси се Зак. — Не искам някой да ме обвини, че съм настанил братовчедка си в някаква малка дупка.

— Не разполагам с малки дупки — тросна му се Бела, доволна от това, че можеше да изкара част от раздразнението си върху Зак. — Ще ти струва повече.

— Когато става дума за роднини, цената няма значение. — Зак преглътна тежко. Никога през живота си не беше казвал такова нещо. Сега не се знаеше колко щеше да му поиска Бела.

Собственичката се усмихна като доволна котка.

— Тази чанта в коридора ли е целият ти багаж? — обърна се тя към Лили.

— Не. Имам един сандък, който по погрешка замина за Сакраменто, и един голям куфар, който все още се намира на гарата.

— Какво? — каза Зак и подскочи на мястото си.

— Не можеш да очакваш една почтена жена да се облича само с дрехите, които носи в една чанта — сопна се Бела, която очевидно се бе поуспокоила от новината за количеството на багажа на новата си наемателка. — Седнете — обърна се тя към Лили. — Ще кажа на Елен да ви донесе кафе. Вечеряли ли сте?

— Страхувам се, че не. След това пътуване първо трябваше да открия Зак и съвсем забравих за вечеря.

— Имаме малко свинско печено. За няколко минути можем да го затоплим с картофи и грах.

— Сигурна ли сте, че не ви създавам твърде много грижи?

— Нали затова й плащам — намеси се Зак.

Бела му се усмихна ехидно в отговор. Той отбеляза мислено, че когато Лили тръгнеше обратно за Вирджиния, щеше да се наложи да си поговори на четири очи с Бела.

— Вие със Зак се разберете за багажа — обърна се собственичката към Лили, — а аз отивам да се погрижа за вечерята. След това ти ще трябва да си тръгнеш — добави тя към Зак. — Не позволявам в дома ми да има мъже, след като се стъмни.

— Не ми каза, че имаш още багаж — каза Зак, когато Бела излезе от стаята.

— Аз може и да съм дъщеря на свещеник, но имам повече дрехи, отколкото могат да бъдат натъпкани в един малък куфар.

Зак си помисли, че куфарът не е чак толкова малък, но реши да промени темата. Сега беше много по-важно да убеди Лили да се върне във Вирджиния.

— Добре, че куфарът ти е на гарата, Така по-лесно ще го натоварим на влака. Ще накарам Доди да провери разписанието. Мисля, че имам едно разписание някъде. Ако ли не, сигурен съм, че Тайлър ще го има. Когато управляваш най-големия хотел в града, трябва да знаеш кога пристигат и отпътуват всички влакове, фериботи, кораби и дилижанси.

— Нямам никакво намерение да се връщам във Вирджиния утре — заяви Лили, вирнала упорито брадичката си.

— Е, да, но не можеш да останеш в Сан Франсиско — каза Зак, чието търпение вече се беше изчерпало. — И недей да ми напомняш, че съм те поканил. Всеки, който има и зрънце здрав разум в главата си, би се досетил в какво настроение съм бил тогава и че не съм знаел какво говоря. Пък и само някой ненормален би тръгнал за Вирджиния Сити просто така. — Той щракна с пръсти. — Досега можеше да си мъртва.