Лей Грийнууд: Лили

— Никога не съм имал добър подход към децата — отбеляза Зак с тон, показващ, че това не беше проблем, който не му позволяваше да спи спокойно. — Никога не съм знаел какво да говоря с тях.

— Аз не бях дете — заяви Лили. — Бях на петнадесет.

— Ако си обърнала внимание дори на една моя дума, която съм изрекъл след конското на Джеф, значи си мислила като дете. Всички знаят, че той притежава способността да накара и най-големия светец да потърси някое гадно място, на което да го натика.

— Може и така да е — каза Лили и вирна предизвикателно брадичката си, — но едва ли има смисъл да обсъждаме това, след като аз вече съм тук. — Тя спря и се обърна рязко към Зак. — Защо да не мога да остана при теб, докато си уредя живота тук?

— Димът във влака сигурно ти е разял мозъка! — избухна Зак. — Не можеш да живееш при мен.

— И защо не?

— Кръчмата не е място за порядъчна жена. Дори Роуз не иска да влиза там. Няма да оцелееш тук, ако трябва да се оправяш сама. Трябва да се върнеш обратно.

Той я обърна напред и отново я поведе по тротоара.

— Видях много жени, откакто дойдох тук. Някои от тях бяха момичета и майки. Не виждам защо аз да не мога да успея, тук, щом като те са успели. Да не би да имам някакъв недостатък, който ти виждаш, а аз не?

Жени с имена на цветя. Човек трябваше само да ги кръсти на нещо, което мирише хубаво и изглежда красиво, и те започваха да си мислят, че всичко им е позволено.

— Ще трябва просто да приемеш думите ми — каза Зак. — Ти не познаваш Запада, а аз го познавам.

— Ти си като всички мъже в семейство Рандолф, които познавам — каза спокойно Лили. — Мислите си, че всичко, което трябва да направите, е да кажете нещо и жените просто трябва да го изпълнят. Майка ми е такава. Но аз съм Стърлинг и не правя онова, което ми казват мъжете. Ако искаш да ми даваш своите мнения и съвети, ще трябва да ми даваш и факти.

Той можеше да направи това. Тя не трябваше да си мисли, че ангелското й лице ще парализира мозъка му.

— Факт номер едно — ти нямаш работа. Обзалагам се, че нямаш пари. Сигурен съм, че си използвала почти всичките си пари, за да дойдеш дотук. Факт номер две — тук убиват хора само заради това, че са се озовали на неподходящото място в неподходящия момент. Можеш да бъдеш отвлечена и да завършиш в някой бордей на другия край на света. Факт номер три — ти не знаеш нищо за Запада, за хората тук или пък какво е необходимо, за да оцелееш. Красивите жени тук ги използват за по една нощ. По-младите просто изчезват. Факт номер четири — ти ще намразиш всичко и всички, които видиш. Твоят морал на момиче от Вирджиния ще се разбунтува и само след седмица ще се молиш да се прибереш у дома.

— В такъв случай можеш да спреш да се тревожиш за мен. Сигурна съм, че все ще успея да преживея сама седем дни.

Зак обаче не беше толкова сигурен. От онова, което му беше казал Джеф, клонът на семейството в Салем се състоеше от строги моралисти, които не можеха да понасят поведение, неотговарящо на техните стандарти.

Той не беше отговорен за това момиче. Тяхната роднинска връзка беше по рождение, а не защото те я бяха искали. Той никога не бе носил отговорност за друг човек и не смяташе да започвах някакво невинно, тесногръдо, неуко момиче от Салем, Вирджиния.

— Не трябва да се тревожиш за мен — повтори Лили и се измъкна от хватката на Зак. — Мога да отседна в онзи хотел за дами.

Зак проследи погледа й и забеляза, че тя гледаше към най-луксозния публичен дом в Сан Франсиско.

В „СалемХауз“ имаше един летен ритуал, който се знаеше от всички мъже в тази част на Сан Франсиско. Всяка вечер, точно в шест и половина, шест от момичетата излизаха на верандата. Те си говореха, понякога дори пиеха чай, но не обръщаха никакво внимание на мъжете на улицата. Точно в седем часа момичетата се прибираха вътре. Това беше знак, че заведението е отворено.

Зак хвана Лили за двата лакътя и отново я поведе напред.

— Това не е хотел.

— Прилича на хотел.

— Но не е.

— Откъде знаеш?

— Знам, защото съм бил… просто знам. Пък и без това там няма място.

— Откъде знаеш?

— Подобни места винаги са пълни в петък вечер.

Лили погледна през рамо към жените в красивите рокли.

— Изглеждат хубави.

— На тях им се плаща, за да изглеждат хубави.

— Може би мога да си намеря работа там.

— Ти нямаш нужда от работа, защото утре се връщаш във Вирджиния с първия влак.

— Не мога — отвърна Лили. — Нямам достатъчно пари.