Лей Грийнууд - Лили

— Това е братовчедка ми. Тя има нужда от подслон за една вечер.

Момичето се втренчи с разширени от любопитство очи в Зак. Той не знаеше дали прислужницата беше повярвала, че Лили наистина му е братовчедка, но силно се съмняваше в това. Вероятно много мъже идваха, като твърдяха, че търсят място, на което да настанят своя братовчедка, племенница, леля, дъщеря или снаха.

— Ако обичате, влезте в дневната. Веднага ще повикам госпожа Холт.

На Зак му стана ясно, че Лили не харесва пансиона. Тя имаше изражението на човек, който сякаш очаква, че всеки миг нещо ще изскочи иззад столовете и ще се нахвърли върху него. Ако трябваше да бъде честен, той също не харесваше това място. Стаите бяха твърде тъмни и мрачни, бяха претъпкани със столове, върху всичко имаше метнати шалове, а от стените гледаха мрачни картини. Човек можеше да си помисли, че Бела е собственичка на погребално бюро.

— Можеш да седнеш — обърна се Зак към Лили. — Не се знае колко време ще бъде необходимо на Бела, за да се приведе в приличен вид, преди да слезе при нас.

Лили не се помръдна.

— Тук не ми харесва, защото е тъмно, мрачно и заплашително.

— Прилича ми на място, което баща ти би одобрил.

— Може би, но не той, а аз ще нощувам тук и ти казвам, че не ми харесва.

Зак си избра един стол и седна на него.

— Първо се запознай с Бела. Тя не е весела жена, но вероятно ще ти хареса.

— Ако тя е избрала мебелите за тази стая, определено не е мой тип човек. Не можем ли да отидем другаде?

— В този град няма твърде много места, където да отседне една почтена млада дама — обясни Зак. — И не ми споменавай пак за онази красива къща с хубавите жени пред нея. Ако толкова много искаш да знаеш каква е тя, там ходят мъже, които нямат съпруги.

Лили го огледа мълчаливо в продължение на няколко секунди.

— Или когато имат съпруги, при които не желаят да се приберат? — попита повдигнала вежди.

— Предполагам, че е така — каза Зак, който не беше твърде доволен, че Лили бе схванала толкова бързо за какво ставаше дума. — А сега седни и спри да задаваш толкова много въпроси.

Лили остана права. Тя направи бавно една обиколка на стаята, като оглеждаше внимателно всичко. Зак нямаше желание да прави инвентаризация на вкуса на Бела, но откри, че погледът му следеше движението на Лили из стаята.

Тя твърдеше, че й беше писнало от наставленията на баща й и че искаше да се забавлява, но Зак знаеше какъв тип жена беше тя. Нейните забавления не можеха дори отчасти да се сравняват с онова, което той преживяваше за една вечер. Тя не беше жена, която би харесала един мъж само за определено време, след което без усилие да се насочи към друг, когато той изчезне или си намери друга. Не, когато тя се влюбеше в някого, това щеше да бъде любов завинаги.

Това беше най-опасният тип жена в целия свят — вярна, обичаща и девствена. Зак изпита още по-голяма решителност да се погрижи Лили да напусне града колкото се може по-бързо.

Но докато погледът му продължаваше да следи движението й из стаята, той осъзна, че досега не беше забелязал нищо друго от външността й, освен косата и лицето. Останалото също беше доста привлекателно за окото. Той не знаеше какъв дявол беше накарал баща й да мисли, че черната рокля можеше да скрие изкусителната фигура на дъщеря му. Зак беше сигурен, че всички момчета в родния й град я бяха забелязали.

Тя имаше тесен кръст — от онзи, който изпълва мъжете с желание да протегнат ръце и да го обгърнат. Но по-важното беше, че той правеше гърдите й да се открояват — нещо, което не можеше да бъде пренебрегнато лесно. Поне не от Зак. Той лесно можеше да си представи мекотата и топлината на гърдите й, докато целува твърдите им връхчета.

На Зак рядко му се налагаше да разчита на въображението си в такива ситуации, но когато Бела най-после се появи, той вече не можеше да стои спокойно на стола си.

Бела не изглеждаше твърде щастлива, че го вижда. Тя не се отнесе по-доброжелателно и с Лили. Колкото повече се вглеждаше в нея, толкова по-мрачно ставаше лицето й.

— Елен ми каза, че търсиш стая за братовчедка си. — Тя огледа Лили с изпепеляващ поглед. — Това ли е въпросната братовчедка?

Бела бързо откри, че беше сгрешила.

— В Библията се казва: „Не съди, за да не бъдеш съден“ — цитира Лили със строго изражение.

— Ако не преценявах останалите — отвърна Бела, без да отстъпва, — кой знае какви жени можеха да се настанят в пансиона ми.

— В това отношение не се тревожа изобщо — каза Лили, без да смекчава изражението си. — Съмнявам се, че ви убягва много.