Лей Грийнууд - Джейк

— Къде отиде?

— Попитала как може да се придвижи до Остин. Старият Джошуа й казал да провери при Сам Стоун. Той ще кара фургон в тази посока точно днес.

— Изабел няма намерение да ни връща обратно в Остин, нали? — попита Пит.

— Не може да го направи — обади се Уил. — Тя обеща.

— Обещанията към сираци не се броят — обади се мрачно Брет.

— Обещанията на Изабел винаги се броят — възрази Джейк. — Вие, момчета, останете при фургона и внимавайте никой да не краде храната ни. Ще се върна след минутка.

Намери я седнала пред една паянтова колиба, гърбът й бе гордо изправен, а погледът й — впит в далечината.

— Какво правиш тук? — попита той. — Трябваше да тръгнем обратно към ранчото още преди час.

— Аз няма да дойда — отвърна Изабел. Дори не го погледна. — Връщам се в Остин.

Джейк вече бе разбрал, че нещо не е наред, но не бе очаквал точно това.

— Решението ти има ли нещо общо с това, което се случи през нощта?

Тялото й се стегна още повече.

— Защото, ако е така, аз…

— Много бих се радвала, ако заличиш миналата нощ от паметта си. Не те смятам отговорен за случилото се. Ти дойде при мен само защото си помисли, че съм болна.

— Никой не трябва да поема отговорността за това, което направих аз — отсече Джейк.

— Въпреки това аз я поемам. Това ме накара да осъзная, че прекалено лесно се поддавам на желанията на тялото си.

— Глупости! — Джейк застана пред нея, така че тя нямаше друг избор, освен да го погледне. — Не знам откъде са ти дошли наум тези глупости, но ти си най-силната жена, която някога съм срещал.

— Това няма никаква връзка с…

— Ти не си по-различна от всяка друга жена, на която е втълпявано да се страхува от мъжете и да мрази правенето на любов.

— Но една дама…

— Обзалагам се, че са ти казвали, че една дама трябва да страда заради децата, че трябва да понасяш отвратителните ласки на съпруга си, защото това е твой дълг.

Джейк ясно виждаше потвърждението в очите й.

— На майка ми са й казвали същите неща. Мразеше, когато баща ми я докосваше. Мразеше и ранчото. Не искаше да върши никаква работа извън къщата. Казваше, че Тексас не е подходящо място за една жена. Татко, Дейвид и аз вършехме половината от нейната работа, но това изобщо нямаше значение. Тя мразеше Тексас, мразеше и нас за това, че я карахме да остане тук.

Нямаше представа, защо й казва всичко това. Никога не бе споделял с никого. Дори след почти двайсет години, болката бе твърде силна. Но веднъж след като започна, не беше в състояние да спре. Горчивите спомени бяха като отрова, която трябваше да изтръгне от себе си.

— Татко й казваше, че ако само забрави глупостите на така нареченото отбрано общество, на които майка й я бе научила, ще се научи да бъде щастлива. Да, и мама забрави. Знаеш ли какво забрави моята високопоставена майка?

Изабел само поклати глава.

— Забрави съпруга си и двамата си синове. Тя просто ни изхвърли от живота си и избяга в Остин. Но и това не бе достатъчно за нея, затова се премести в Сейнт Луис. Намери си работа в един от онези луксозни хазартни клубове. Знаеш за какво става дума, там не можеш да влезеш без определени препоръки.

Изабел отново поклати глава.

— Майка ми се омъжи за някакъв търговец. Предполагам, решила е, че мъжките ласки не са толкова лошо нещо, особено когато са придружени с голяма сума пари.

— Какво се случи след това? — попита Изабел.

— Не знам и не ме интересува.

Но това не бе вярно. Майка му се бе омъжила за своя търговец и се бе преместила в Санта Фе. Доколкото знаеше, тя все още живееше там.

— Не исках да се отклонявам от въпроса — продължи Джейк, смутен и ядосан, че бе разкрил тайна, която все още имаше силата да наранява толкова. — Просто побеснявам, когато жените започнат да говорят една на друга, че не трябва да се наслаждават на мъжките ласки. Удоволствието е толкова естествено за една жена, колкото и за мъжа.

— Но ние не сме женени — възрази Изабел.

— Това няма нищо общо с въпроса.

— А би трябвало.

— Такива са правилата, да. Но истинският живот не се съобразява с правилата.

— Добре, но аз трябва да живея по тези правила — каза Изабел. — А те казват, че една жена не трябва да се отдава на мъж, преди да се е омъжила за него. Ако го направи, репутацията й ще бъде съсипана и тя ще бъде отлъчена от обществото.

— В Тексас няма общество.

— Нямам намерение да живея в Тексас. Обществото, в което съм израснала, обществото, чието мнение съм научена да зачитам, това общество наистина отчита такива неща.