Лей Грийнууд - Джейк

Изабел не се възпротиви, когато Джейк плъзна нощницата по другото й рамо, за да открие и другата й гърда. Не се опита да го спре, когато той пое с устни и другото й зърно, от гърлото й се изтръгна стон на удоволствие. Нито пък се възпротиви, когато той изхлузи нощницата по бедрата й и я захвърли настрани. Усещането на грубия памучен чаршаф върху голата й кожа беше великолепно.

Изабел изобщо не усещаше хладния нощен въздух. Цялата гореше. Усещанията, които Джейк бе събудил в тялото й, така я замаяха, че тя изобщо не усети кога бе плъзнал ръка между бедрата й. Но само след миг, шокирана, осъзна какво става, а в ума й нахлуха всички предупреждения на леля Деидре. Леля й бе казвала, че този ден все някога ще дойде, че един мъж иска само едно нещо от жена си. Освен това беше й казала, че жената може да позволи на един мъж такава волност само след като се омъжи за него.

Изабел без колебания и без трудности бе отхвърлила другите мъже, които й бяха хвърляли похотливи погледи, но сега искаше да прави любов с Джейк. До този момент не беше осъзнала това. Това не бе нещо, което бе обмисляла. Нито пък се бе опитвала да си го обясни. Просто го желаеше.

Освен това не мислеше, че е способна да спре.

Отне й известно време, докато бъде в състояние да се остави в ръцете му, да се разтвори за него. Причината не бе в това, че се страхуваше от него. Не беше и в това, че не желае. Просто мускулите й не искаха да се отпуснат. Всичко това бе ново за нея. Малко страшно. Всичко, което й бе сторил досега, бе толкова главозамайващо, че тя не бе сигурна, че ще издържи повече.

В един момент бе убедена, че няма да може. Но дори и когато страхът заплашваше да я погълне, още в следващия миг се разтопи, остана само желанието.

Когато Джейк я докосна толкова интимно, тя ахна изненадано. Той докосваше, проникваше в самата й същност. Тя се оказа впримчена във вихър от желание. Можеше да умре от удоволствие, но не можеше да възпре растящата в нея нужда.

Джейк продължаваше да я докосва, нежно да я гали, докато Изабел почувства всеки мускул от тялото си да се напряга до краен предел. Оказа се безпомощна пред растящите с всеки миг вълни на насладата, които я заливаха с все по-голяма сила и бързина. Тя започнала се мята в леглото, от гърдите й се изтръгваха стон след стон, докато накрая се разплака от сладката агония.

Когато вече бе напълно убедена, че повече не би могла да издържи, една гигантска вълна я повдигна нагоре към някакъв главозамайващ връх, след което я понесе главоломно надолу. В нея се разля блажено спокойствие. Напрежението се отече от тялото й и тя се оказа изведнъж сякаш в някаква безтегловност. Никога не се бе чувствала толкова изтощена.

Както и никога не бе изпитвала такава пълна удовлетвореност.

Изабел не разбираше магията, която бе направил с нея Джейк, но бе уверена, че леля й никога не бе изпитала това, което току-що се бе случило с нея. Ако беше го изпитала, дори само веднъж, не би я предупреждавала толкова често да се пази от мъжете.

Но леля й никога не бе срещала мъж като Джейк. Той не притежаваше социалния статус, който тя считаше за задължителен у един подходящ мъж. Той никога нямаше да се облича или да живее по начина, който леля й смяташе за приемлив. Той бе мъж, който не се нуждае от хитрини и уловки, с които да прикрие недостатъците си. Защото нямаше такива.

Той бе мъж, когото всяка жена желаеше и се страхуваше, че никога няма да намери. На пръв поглед външността му подвеждаше, но Изабел бе имала време да го опознае и разбираше, че Джейк е от този тип мъже, от които се бе надявала да бъде и годеникът й.

Изабел почувства как страстта отново започна да се надига у нея. Не знаеше, че можеше да се случи отново толкова скоро след първия път. Но преди изненадата да бъде забравена под напора на желанието, Джейк отдръпна ръката си. Тъкмо щеше да го попита какво прави, когато пръстите му отново проникнаха в нея. И този път мускулите й се свиха до краен предел.

Изабел инстинктивно разбра, че сега ще се случи това, за което толкова пъти я бе предупреждавала леля й. Спомняйки си предупреждението, че ще изпита силна болка, Изабел зачака напрегната и разтревожена.

Нямаше болка. Когато Джейк я облада, изпита само лек спазъм, след което удоволствието отново я връхлетя, докато Джейк се движеше в нея. Тя се остави на вихъра на великолепните усещания, които бяха завладели сетивата й. Остави се да бъде отнесена все по-дълбоко и по-дълбоко в тъмния водовъртеж на страстта, докато накрая си помисли, че ще загуби съзнание. Както се бе случило и преди малко, напрежението изчезна и на негово място се разля сладка отмала. През замъгленото си от страстта съзнание Изабел почувства как тялото на Джейк се напрегна, потрепери и тежко се отпусна до нея.