Лей Грийнууд - Джейк

Нямаше да отстъпи и да му позволи да прави каквото си поиска. Беше отговорна за тези деца. Щеше да го държи под око и да следи всичко, което правеше.

— Ще видим — каза той.

Искаше да каже, че това няма да го бъде.

Нямаше дърва. Бяха изгорили всичко, преди да си легнат. Джейк отиде до колибата и взе една брадва.

— Хайде — каза, когато се върна. — Аз ще ги насека, а ти ги събери.

— Къде?

— Край потока.

На Изабел въобще не й допадаше идеята да отиде под дебелите сенки на дърветата, но бе решена да не показва страха си пред Джейк Полата й се закачи за един нисък храст. Когато я освободи, Джейк вече се бе скрил между дърветата. Беше сама. За миг изпита истински страх. Не знаеше нищо за дивата природа. И нямаше никаква работа тук!

Чу звука на брадвата. Почувства как напрежението я напусна.

— Хайде! Тук има много дърва.

— Къде си? Нищо не виждам.

Той се появи из черната като мастило тъма под дърветата.

— Тук.

Изабел осъзна, че прекалено много бърза да отиде при него.

— Хвани ръката ми! Пред теб има един пън.

Изабел се изкушаваше да мине сама, но нищо не виждаше в тъмнината. Отстъпи и протегна ръка. Неговата беше голяма и груба, пръстите му бяха невероятно силни. Джейк беше част от тази земя, където необузданата природа така силно я плашеше.

В навеса от растителност имаше пролуки, през които се процеждаше лунната светлина. Когато очите й се приспособиха, тя се учуди колко ясно можеше да вижда Джейк, достатъчно ясно, за да бъде омагьосана от силата на тялото му, докато той размахваше брадвата. Около него хвърчаха трески и тя побързала ги събере в полата си. Работата й помагаше да забрави, че бе сама с него. Сякаш за секунда той нацепи наръч дърва.

— Натовари ме.

— Какво?

— Нареди дървата върху ръцете ми.

Изабел се вцепени. Не знаеше какво я бе накарало да замръзне. Може би начинът, по който я гледаше, с прямота, която все пак й харесваше. А може би беше заради разкопчаната му риза, която разкриваше голяма част от широките му мускулести гърди. Сигурно беше и поради неочакваната близост в този момент. И най-вероятно бе осъзнала голямата самота, която я съпътстваше през целия й живот.

Каквото и да беше, всичко около Джейк изглеждаше различно. А той си беше същият. Бе толкова странно, че тя самата се учудва защо се държи срамежливо като дебютантка преди първия си бал.

Не престана да го гледа, докато вървяха под дърветата. Бе шокирана, когато осъзна, че не на погледите му реагираше така, а на самото му физическо присъствие.

Тялото му.

Тази мисъл бе причината да я облеят топли вълни. Бе сигурна, че се е изчервила. Тя бе израснала сред светското общество в Савана. Една дама трябваше да обръща внимание на такива важни неща като характера на мъжа, надеждите му, дори миналото на семейството му, но никога не трябваше и да си помисля за тялото му.

Изабел се опита да се убеди, че е сгрешила в преценката си за това, какво бе почувствала, и че се е дължало на сънливостта. Но когато Джейк забърза напред и беше няколко крачки пред нея, тя се улови, че разглежда с нескрит интерес широките му рамене, стегнатите му задни части, мускулестите бедра, които така изпълваха панталоните му, че ръбовете им щяха да се пръснат.

Не, не грешеше. Гледката събуждаше една част от нейното същество, за която дори не бе подозирала, че съществува. Каква беше тази жена, която щеше да върви след мъж и да зяпа в захлас задните му части, като знаеше, че това предизвиква неконтролируемо и странно чувство у нея, като някаква невидима птица, която кацаше по краищата на нервите й, докато накрая не я подлудеше съвсем?

Успокои се, когато стигнаха в лагера и видя момчетата, които спяха, скупчени едно до друго. Мат беше буден. Очевидно бе решил да я научи как се приготвя беконът. Бе смутена, но несъмнено по-спокойна.

— Знаеш ли как се пали огън? — попита Джейк. Преди да успее да му обясни, че бе запалила повече огньове, отколкото можеше да си представи, той се зае с работата.

— Ще ти покажа — каза и взе треските от нея. — Ела тук и гледай!

Тя не искаше. Трябваше да избяга, да се отдалечи от чувствата, които й отнемаха възможността да мисли и я караха да изглупява. Може би ако успееше да се съсредоточи върху работата, щеше да забрави, че той беше толкова близо.

Джейк рови в пепелта, докато намери въглени, които все още бяха горещи. Обели малко кора, направи я на дребни късчета, после я хвърли върху въглените. Започна да подухва върху тях, докато се нажежиха до червено. Духна по-силно и хвърли още кора От купчинката започна да се издига дим.