Лей Грийнууд - Джейк

— Жените съвсем не са така крехки, както, изглежда, си мислите, мистър Максуел, дори и тези от Савана. — Изабел се огледа наоколо, надявайки се да намери някаква сянка или място, където би могла да седне. Не видя нищо такова. Боже господи, как можеше Джейк да живее тук? Какво правеше, когато вали дъжд? Или сняг?

— Ще трябва да се върнеш.

— Ако си мислиш, че след като ми отне цял час, за да стигна дотук, просто ще се обърна и ще си тръгна, значи ти си този, който може да получи топлинен удар.

— Кога ще експлодира? — попита шепнешком Уил. Той продължаваше да стои близо до Изабел, въпреки че Пит вече се бе отдалечил в посоката на шума, който идваше иззад боровете.

— Какво каза той? — настоя Джейк.

— Пит предрече, че ще избухнеш в ужасен гняв, когато ме видиш. Уил чака с нетърпение фойерверките. Надявам се, че няма да го разочароваш.

Изабел бе потна, изморена и ядосана, но при реакцията на Джейк неволно се разсмя. Той изглеждаше така, като че щеше да се пръсне, вероятно изпълнен с грубост и не много ласкателни неща, които искаше да й каже. Изабел не знаеше дали това е гордост, или обикновено мъжко нежелание да нагрубява жена, но той успя да овладее чувствата си. Изглеждаше така, като че ли страдаше от лошо храносмилане. Може би резултат от това, че постоянно ядеше боб и бекон.

— Тъй като така и така си тук, можеш да видиш какво правим — каза той и подкара коня си напред. — Лагерът не е далеч.

Изабел не бе очаквала, че той ще й предложи да язди с него, но не бе и очаквала, че ще язди, докато тя върви пеша.

— Докато вървя, можеш да ми опишеш околността — каза тя, опитвайки се в гласа й да не проличи гневът, който бушуваше в гърдите й. — Кажи ми как се наричат растенията, които растат тук. Пейзажът ми е непознат.

Джейк не се хвана на тази уловка.

— Какъв е този шум? — осведоми се Уил.

— Дамгосваме животните. Трябва да призная, че на кравите не им се харесва много.

Като чу това, Уил хукна напред.

— Стой зад оградата! — извика след него Джейк. Подкара коня си след Уил, след това се обърна, както си беше на седлото. — Идваш ли?

Изабел просто не можеше да повярва на ушите си. Той щеше да препусне с коня си, а нея ще я остави да върви! Това вече беше прекалено, дори за мъж, който предпочиташе да спи на земята.

— Ще се наложи да ми дадеш малко време. Съмнявам се, че ще мога да тичам толкова бързо като коня ти.

Ето, ако това не го накара да осъзнае колко е груб, нищо не би могло да се направи.

— В такъв случай трябва да тичаш по-бързо.

Изабел сви ръце в юмруци. Едва не си прехапа езика, за да не му изкрещи парливия отговор, който й дойде на ума. Никога нямаше да направи нещо толкова недостойно за една дама, като да хукне презглава след коня му, дори и ако той я оставеше да се прибира сама.

Изабел вдигна глава. Той се усмихваше. Беше го направил само за да я подразни. Тя нямаше да му позволи да я измъчва. Беше оцеляла сред класни стаи, пълни с груби момчета. Със сигурност би могла да понесе подигравките на един груб собственик на ранчо.

— Не искам да те откъсвам от работата ти — каза тя.

— Дори не бих си помислил да те изоставя така.

Без да каже нищо повече, тя се отправи в посоката, в която преди това бяха поели Уил и Пит. Това, което видя, когато достигна корала, така я шокира, че в първия момент загуби дар слово.

— Господи, те ще умрат!

Мат бе преметнал ласото си върху рогата на, както се стори на Изабел, огромен бик. Чет бе хванал с ласото си задните му крака. Въпреки това бикът не се предаваше. Шон влезе в корала, хвана бика за рогата и изви врата му така, че бикът падна на една страна. Изабел изписка тихо и се втурна напред, сигурна, че бикът бе затиснал Шон. После отново си пое дълбоко дъх, когато го видя да се изправя, очевидно невредим.

Люк му подаде желязото, което току-що бе извадил от огъня. Шон го притисна към хълбока на бика. Животното нададе болезнен рев. Чет и Мат държаха здраво въжетата. Изабел едва не се задави от противната миризма на изгоряла кожа и козина.

След това Шон отново скочи върху седлото на коня си, а Чет махна въжето от задните крака на бика. Той се изправи на крака, мучейки яростно. Нападна коня на Шон, но въжето на Мат, все още увито около рогата му, го повали на една страна. Преди животното да успее да се изправи на крака, Мат бе освободил ласото си. Бикът нападна отново, но Мат пришпори коня си почти по същото време, когато Чет и Шон се приближиха към бика изотзад. Използвайки въжетата си като камшици, те подкараха бика обратно към стадото.