Лей Грийнууд - Джейк

Джейк се пресегна, свали го рязко от оградата, хвърли го на седлото и наложи задника му с няколко хубави удара.

— Първото, което трябва да научиш тук, е да изпълняваш заповеди. Второто е да не вършиш глупости. Трето, ако все още си жив, е да не застрашаваш живота на другите. Ти наруши и трите правила. — Джейк вдигна момчето и го постави обратно на оградата. — Само ако посмееш да слезеш оттук, преди да съм ти казал, ще те окова във вериги и ще те оставя в къщата.

Уил прие наказанието, без дори да мигне. Джейк си каза, че следващия път трябва да внимава повече. Уил очевидно си мислеше, че нищо не можеше да му се случи, ако е близо до Джейк.

Сега и останалите животни приближиха оградата. Джейк смушка леко коня си, така че той да бъде точно пред Изабел, докато говедата преминат Докато момчетата бързаха да сложат коловете на мястото им, той слезе от седлото.

— Добре ли си? — попита той.

Видът й изобщо не му харесваше. Беше пребледняла, а тялото й бе някак сковано. Изабел кимна.

— Как е глезенът ти?

— Добре е. Просто го навехнах.

— Нека да видя.

— Не. Всичко е наред.

— Сега не е време за излишна скромност.

— Не съм съгласна.

— Представи си, че докато сме на път, те улучи стрела. И тогава ли не ще ми позволиш да те докосна?

— Аз… това е същото.

— Разбира се, че е същото. А сега седни и ми позволи да видя глезена ти.

Изабел не се помръдна.

— Ако не направиш каквото ти казах, ще те вдигна и сам ще те настаня на земята. И без това е достатъчно неприятно, че се нарани.

Изабел обаче не възприе думите му в смисъла, в който ги каза той.

— Аз вече се превърнах в толкова голяма неприятност, че едно нещо повече едва ли има някакво значение.

— Всичко, което правиш, има значение. Изобщо не даваш добър пример с държанието си. Сега ме остави да видя този глезен.

Изабел се подчини. Не би го направила за Джейк, но момчетата бяха друго нещо. Джейк разбра, че започва да ревнува от онези хлапета. Тя не помръдваше, но не гледаше към него. Джейк се обърна. И осемте момчета ги наблюдаваха мълчаливо.

— Връщайте се да си вършите работата — нареди им Джейк. — Ястреб, вземи Бък със себе си, но внимавай с него, защото е все още слаб. Останалите продължавайте с дамгосването. Не можем да тръгнем за Ню Мексико, докато всичките тия говеда не носят върху себе си доказателство, че принадлежат на мен.

Джейк отново се обърна. Изабел не бе помръднала от мястото си.

— Сега, след като всички си отидоха…

Изабел внимателно приклекна и седна на земята, като събра фустите под себе си. Вдигна нагоре полата си, докато ръбът й едва докосваше върха на обувката.

— Изненадан съм, че все още не си си счупила врата с тези обувки.

— Обувките са хубави, ленени, точно за разходка — отвърна Изабел.

— Имаш нужда от кожени обувки.

— Може би, но нямам. Сега ще видиш ли глезена ми, или ще продължиш да се оплакваш от обувките ми?

Джейк започна да развързва връзките на едната обувка.

— Това необходимо ли е?

Не бе очаквал, че докосването ще има такъв ефект върху него. Мускулите му се напрегнаха. Тялото му се втвърди от възбуда. Както бе коленичил, му бе много неудобно, но не можеше да промени положението си, без физическата му реакция да стане очевидна.

— Трябва да сваля обувката, ако искам да добия някаква представа какво всъщност е станало с глезена ти.

Изабел не изглеждаше убедена, но Джейк скоро осъзна, че повече го вълнува деликатната форма на глезена й, отколкото неодобрението й. Никога преди не бе докосвал женски крак. Никога не бе смятал краката на една жена за привлекателна гледка. Но когато ставаше дума за жена като Изабел, е, това беше нещо съвсем различно.

Не можеше да види целия й крак — тя внимаваше и го държеше покрит — но ходилото беше малко и тясно. И крачето, и глезенът изглеждаха прекалено крехки да издържат на тежките условия в Тексас. Джейк напипа ставата. Определено не беше счупена. Усещаше меката топлина на кожата й през удобните памучни чорапи. Никога не бе докосвал някоя дама. С изненада откри, че тя не бе по-различна от другите жени.

Джейк извъртя леко глезена.

— Така боли ли?

— Не.

Той завъртя малко по-силно.

— А така?

— Малко.

Джейк си помисли, че едва ли болеше малко, но не искаше да спори е нея.

— Изкълчила си го. Не толкова лошо, че да не можеш да ходиш, но никак няма да ти е приятно да стъпваш.

— Мога да те уверя в това.

— Ще се наложи известно време да полежиш.