Лей Грийнууд - Джейк

— Да, а едно от хубавите неща, които човек може да направи, е сам да избере как да го наричат. Или ме наричай Джейк, или няма да се обръщам. Това е. Можеш да го приемеш, или не, твоя работа.

На Изабел й се искаше да се завърти на пети и да си тръгне, но знаеше, че при Джейк този жест щеше да отиде на вятъра.

— Добре, ще те наричам Джейк, когато сме насаме, но пред момчетата ще продължа да се обръщам към теб с мистър Максуел.

— Значи ли това, че дълго време ще оставаме сами?

Знаеше, че Джейк се опитваше да я дразни, но вече бе започнала да си мисли, че да бъде с него нямаше да бъде чак толкова лошо, колкото си бе мислила отначало. Всъщност Джейк бе точно обратното на онова, което намираше достойно за възхищение у един мъж.

— Исках да останем сами, колкото да си поговорим за твоето отношение към Пит и Уил.

— А аз си помислих, че е заради моята незначителна особа.

— Мистър Максуел, ти…

— Как се казвам?

— Джейк. — Тя не знаеше защо й бе така трудно да произнася това име. — Не мога да проумея как можеш да ставаш непоносимо жесток. Това е против човешката природа.

— Кога съм бил жесток?

Гледаше я, сякаш наистина не знаеше какво имаше предвид.

— Когато не позволи на Пит да си изяде десерта. Когато нарече децата глупаци.

— А ти какво искаш да направя? Да ги наградя, че ме омазаха целия със сладко?

Изабел видя, че желанието на Джейк да я дразни се бе изпарило. Сега изражението му приличаше на онова, което бе видяла, когато й бе казал, че жени като нея нямат работа в ранчото.

— Не, но не трябваше да лишаваш Пит от пая, докато другите ядяха пред него.

— Всички други момчета не се бяха опитали да откраднат сладкото на Уил.

— Той не крадеше.

— А ти как наричаш това да вземеш нещо, което не ти принадлежи?

— Просто се опита да вземе малко повече от своя дял.

— Което означава, че се е опитал да вземе онова, което не му принадлежи. Най-употребяваното определение на кражбата.

— Мистър Максуел… Джейк, това е сладко, а не крави или пари.

— А, значи е правилно да отнемаш неща, които не ти принадлежат, само защото не са твърде скъпи? Искаш да кажеш, че може да ми открадне ботушите, но не и коня, така ли?

— Не стигай до крайности, нуждаеш се от ботушите си.

— Добре, да речем, че може да ми вземе бельото, стига да не пипа шапката ми.

Изабел усети, че се изчервява.

— Мислех си, че считаш и бельото си за нещо важно.

— Не и в това горещо време. Точно тази сутрин се чудех дали да не го сваля.

Изабел реши, че разговорът продължаваше в посока, която щеше да я накара да се почувства неудобно.

— Говорим принципно.

— Точно така. Когато вземеш нещо, което не е твое, независимо колко е незначително, това е кражба.

— Виждам, че няма смисъл да споря с теб.

— Мадам, това няма нищо общо със спора. Виждал съм как застрелват хора само заради начина, по който изглеждат, или заради това, как са погледнали някого. В такъв случай едно гребване с лъжица в чуждо сладко е нещо много важно.

— Много си суров — каза тя, след като се убеди, че бе безполезно да го уговаря. — Пит е само едно дете.

— А ти какво би предпочела да направя?

— Да му поговориш, да му обясниш, че когато вземаш повече, отколкото ти се полага, това предизвиква неприязнени чувства у другите.

— Мадам, къде си израсла?

Изабел бе изненадана от въпроса.

— Савана.

— Налагало ли ти се е някога да спиш на земята, да се грижиш за добитъка, който се е пръснал из храсталака, и същевременно да се ослушваш да не би да дойде някой индианец и да те скалпира през нощта?

— Разбира се, че не, но…

— Умна жена като теб вече би трябвало да е разбрала, че тук се играе по други правила.

Знаеше, че той въобще не я смяташе за умна.

— Правилата за приличие и добро държание би трябвало да се еднакви навсякъде.

— Сигурно щяха да бъдат, ако хората имаха време да се замислят над това. Но сега аз съм много по-загрижен да опазя главите на тези момчета на раменете им, отколкото да ги превръщам в префинени джентълмени. Не бива да се докосва конят, седлото, одеялото, пушката, храната или нищо, което принадлежи на друг човек, защото в противен случай той ще си помисли, че искаш да ги откраднеш, и ще те убие. Освен това трябва да научат и много други уроци, преди да са готови да оцеляват. Те също няма да ти харесат.

— Просто искам да ги науча на някакви обноски и, доколкото мога, да запълня празнините, които се дължат на липсата на дом и семейство.

— Предполагам, че е така, но и нищо не разбирам от възпитанието на момчета. Всичко, което познавам, са конете, кравите и тези хълмове. Момчетата ще се нуждаят от всичко, на което мога да ги науча, за да отведем стадото в Ню Мексико. Само трябва да се надяваш да учат бързо, защото тези познания ще са единственото, което ще стои между тях и някои ситуации, за които дори разказът ще преобърне стомаха ти.