Лей Грийнууд - Джейк

— Малко оставаше конят да я стъпче.

Джейк се обърна и застана очи в очи с Мърсър Уилиъмс, краката му все още бяха вързани с верига към едното колело на фургона.

— Тя се притеснява много повече за момчетата, отколкото за себе си — каза Джейк. — Ако ти беше истински мъж, щеше да й помагаш.

В отговор Мърсър само сви рамене.

— Работата ми е да ги откарам при онези фермери или обратно в затвора. Друго не ме интересува.

— Затвор ли? — Джейк знаеше, че това не са някакви невинни хлапета, но не си бе представял, че ще се стигне чак дотам да ги откарат в затвора.

— Поне половината от тях ще трябва да отидат там.

— Мат Хаскинс?

— Най-вероятно.

— Ами брат му Уил?

Мърсър отново сви рамене с безразличие.

— Ще го дадат на някого. Той е добро дете, не е като брат си. Разбира се, както съм вързан и не мога да направя нищо, поне половината от момчетата ще избягат. Така ще е най-добре, ако питаш мен. В такъв случай ще мога да се върна в Остин, а мис Дейвънпорт може да се омъжи като всяка нормална жена.

Джейк не можеше да каже кое му харесва по-малко — начинът, по който Мърсър говори за момчетата, или изразът в очите му, когато говореше за Изабел. Като знаеше какви мисли преминават през ума на този негодник, Джейк изпитваше страшно желание да забие юмрука си в лицето му. Не можеше ли това копеле да види, че Изабел е прекалено добра за такива като него?

Прекалено добра е и за такива като теб, помисли си Джейк. Тя можеше да прилича на ледена принцеса, но той всъщност бе започнал да си мисли по какъв начин би могъл да стопи студенината й. Ще е истински глупак, ако си мисли, че тя ще се съгласи да приеме такъв обикновен човек като него, дори и ако той я освободи от отговорността за тези сираци. Тя принадлежеше към доброто общество, а той не.

С ужасяваща ругатня Джейк се отправи към къщата. Когато влезе в стаята, Бък бе седнал в леглото и говореше с Изабел.

— Искам тези момчета — заяви Джейк.

Бък и Изабел едновременно се обърнаха към него.

— При всички положения ще ми трябват седем от тях — продължи той. — Не знам какво ще правя с малките, но Люк Атмор може да се справя сносно с конете. Предполагам, че не след дълго ще стане напълно самостоятелен.

— И аз мога да яздя — обади се Бък.

След това момчето се изправи на крака. Беше висок почти колкото Джейк и слаб като върлина, но все още залиташе, изтощен от раните и побоя.

— Ще паднеш от седлото при първия полъх на вятъра. Още повече, ако започнеш да се движиш, раните на гъба ти ще се отворят. А след това мис Дейвънпорт ще каже, че съм жесток и безчувствен.

При тези думи Изабел почувства как се изчервява. Страните й пламнаха. Сигурно щеше да бъде страшно изненадана, ако знаеше колко бе красива.

— Не мисля, че си жесток и безчувствен. Казах, че не изпитваш съчувствие към момчетата.

— Те не се нуждаят от съчувствие, а от самоуважение.

— Съгласна съм — каза тя. — По обратния път към Остин се надявам да намеря някого, който ще им даде работа, за да могат да получат и самоуважението си.

— И как мислиш да направиш това?

— Ще спирам във всяко едно селище. Ще говоря с кмета или с председателя на Градския съвет. Ще пусна обяви.

— Това ще е същото, както да пуснеш обяви за роби за продан.

— Имаш ли по-добро предложение.

— Току-що ти го казах.

— Не мога да го приема.

— Господи, никога не съм срещал по-твърдоглава жена!

— Може да съм твърдоглава, но не съм неразумна. През по-голямата част от нощта обмислях предложението ти и все още мисля, че не е подходящо.

— Какво не е наред, ако аз взема момчетата?

Тя се поколеба.

— Хайде, изплюй камъчето. След това, което вече каза, не може да е по-лошо. Изабел накрая събра сили и продължи:

— Момчетата се нуждаят от прилична храна, чисти дрехи, подходящо място за живеене, редовни навици, все неща, които може да осигури единствено жена. Тъй като си мисля, че един ден всички те ще се оженят, няма нужда да придобиват твоите предразсъдъци към жените. Нито пък има нужда да усвояват твоето презрение към правилата в обществото. Тексас няма да е вечно дива пустош.

Джейк не помнеше някога да е бил по-ядосан на някоя жена. Беше я пуснал да влезе в ранчото му, беше й позволил да напълни леглото му с мръсни момчета, беше ги оставил да се позабавляват, като укротяват конете му. Дори й беше предложил да я освободи от повечето тревоги, а тя не искаше, защото не го приемаше като пример за подражание.

— И какво мислиш, че ще направя? Ще ги отведа в някой публичен дом?