Лей Грийнууд - Джейк

Болеше го, че тя се чувства по този начин, след като позволи на някои от момчетата да заминат с него. Хората винаги се бяха отнасяли с уважение към него, от време на време дори му се възхищаваха. Неприятно му беше, че тя не виждаше отвъд липсата на маниери качествата, които другите бяха видели у него. Беше научена да се възхищава у един мъж на неща, които Джейк никога не би могъл да притежава. Колкото по-скоро приемеше това, толкова по-бързо щеше да я изхвърли от ума си.

— Не е необходимо да изглеждаш така, като че ли подписваш смъртните им присъди — отбеляза той. — Ще направя всичко по силите си момчетата да пристигнат в Санта Фе без драскотина.

— Сигурна съм, че ще го направиш, но на мен ще ми липсват. Досега не бях си давала сметка, колко съм се привързала към тях.

Обаче той нямаше да й липсва. Сигурно щеше да бъде страшно доволна, когато той си тръгнеше. Сигурно тя с облекчение щеше да си мисли, че никога повече няма да го види.

— Веднага щом се съмне, си вземете по един кон от корала — каза той на момчетата. — Ще се нуждаем от около трийсет коня повече. Ще намерите свободни седла в склада. Шон погледна към Пит и се поколеба.

— Тръгвай! — каза Пит.

— Мис Дейвънпорт твърди, че има друг план. Освен това аз съм твърде малък, за да помогна.

— Ще се върнем ли тук довечера? — обърна се Шон към Джейк.

— Да.

— Ще ти помогна да хванеш конете — отвърна той и рязко се обърна.

— Мат няма да дойде — рече Уил. — Той никъде не тръгва без мен.

— Вие сте твърде млади — каза Джейк, като с всяка изречена дума все повече и повече се чувстваше като подлец. — Нищо чудно да ме арестуват за отвличане на деца.

— Мат няма да тръгне без мен — повтори Уил. Джейк осъзна, че Уил се страхуваше да не бъде изоставен от брат си.

— Мис Дейвънпорт ще остане тук с вас. Тя няма да позволи нищо да ви се случи.

На Джейк му се стори, че Мат го гледаше по-втренчено от обикновено, но не можеше да определи дали действително беше така. После болката отново се появи.

— Няма да чакам повече — каза твърдо Джейк, като се ядосваше сам на себе си, задето толкова настояваше Мат също да отиде с тях. — От теб зависи.

Мат не помръдна.

Не помръдна дори когато пукна зората и те започнаха да изнасят седлата от бараката. Стоеше все така и когато изведоха конете от корала. Когато препуснаха, за да догонят и хванат конете, Джейк погледна през рамо, но Мат стоеше неподвижно на мястото си.

По дяволите!

Изабел беше неспокойна през цялата утрин. Момчетата се държаха, сякаш бяха пропилели и последния си шанс в живота. Сигурно се чувстваха така, защото бяха оставени в задните редици.

Мърсър бе избягал през нощта. Щеше да пристигне в Остин преди нея. Чудеше се какво щеше да каже той в агенцията и на училищното настоятелство. Може би трябваше да се разтревожи, но сега имаше по-сериозни опасения относно момчетата и това като че ли нямаше значение. Изпрати Бък да си ляга Той трябваше да възстанови силите си. Никой нямаше да го вземе, докато беше толкова слаб.

В крайна сметка се бе убедила, че никой нямаше да вземе тези деца само за да ги обича и да им даде приличен дом. Сигурно всички щяха да гледат на тях по същия начин както Джейк и фермерите. Те виждаха в тяхно лице единствено роби. Джейк смяташе, че бяха бъдещи престъпници.

А сега те бяха още момчета, които изглеждаха добре, бяха умни и способни, макар и невинаги съвсем послушни. Заслужаваха своя шанс.

„Те имаха шанс, но ти им го отне“

Изабел се насили да изтрие тази мисъл от ума си. Всъщност Джейк Максуел не желаеше тя да отиде с тях. За него нямаше нищо по-ужасно от това тя да приеме. Бе го видяла в очите му, когато той направи предложението си.

Както и да е, тя не можеше да отиде. Не знаеше нищо за готвенето на полеви условия и на лагерен огън. Нямаше и къде да се усамоти нито за миг Щеше да изгори от слънцето и лицето й щеше да се покрие с лунички. А и вероятно щеше да бъде изнасилена и убита от индианци.

За миг се почуди дали трябваше да позволи на което и да е от момчетата да тръгне Но ако имаше човек, който да е в състояние да ги преведе живи и здрави през индианската територия, това беше Джейк Максуел. Като че ли още усещаше хватката на силните му ръце. Сякаш бе железен. Вероятно бяха останали синини.

Може би щеше да бъде привлекателен, ако се изкъпеше и се избръснеше. Изабел не харесваше бради. Те я караха да си представя човек, който е неискрен, който лъже и мами. Не че се опитваше да припише тези пороци на Джейк. Неговият най-голям грях бе, че изцяло пренебрегваше чувствата на другите хора, особено нейните.