Лей Грийнууд - Джейк

— За втори път споменаваш индианците, мистър Максуел. Наистина ли са вражески настроени?

— Да, мадам. Ако, разбира се, си представяш убиването, скалпирането и осакатяването като вражеско отношение.

— В такъв случай дали е разумно да откараш кравите си в Ню Мексико? Няма ли да е по-добре да отидем в Сейнт Луис или в Ню Орлиънс?

— Щеше да е разумно, ако можех да ги отведа там, но индианци има и по пътя оттук до Сейнт Луис. А по пътя до Ню Орлиънс има бели, които са по-лоши и от индианците. Мисля, че шансовете ни са най-добри в Ню Мексико.

Тя очевидно не се успокои.

— Така стоят нещата, мадам. А прекарването на кравите е единственият начин за препитание, който мога да измисля.

Изглеждаше изплашена, а също и замислена. Джейк виждаше, че тя съжалява, задето бе взела подобно решение. В крайна сметка щеше да каже какво възнамеряваше да прави.

— Предполагам, че ще е най-добре да се заема с вечерята. Имаш ли някакви провизии?

— Не бих казал.

— Има достатъчно говеждо.

— Ако го изядем, няма да мога да го продам.

Джейк се отправи към корала. Не искаше да й казва, че провизиите му почти бяха свършили, а нямаше пари да закупи други.

— Мистър Максуел.

Той спря и се обърна.

— Наричай ме Джейк.

— Какво ще правиш с тези момчета, когато стигнем в Санта Фе? — попита тя, като упорито отказваше да го нарича с малкото му име.

— Не зная.

— Ако не можеш да им намериш осиновители, трябва да ги задържиш и да им намираш работа. Сделката беше такава.

— Ще помисля върху това. Но ако го направя, и ти ще трябва да останеш.

Тя се вцепени. Бе очаквала всичко друго, но не и това. Всъщност и той не бе го очаквал.

Джейк спря коня си и загледа Нощния ястреб, Мат, Чет и Шон, които показваха на конете какво беше да имаш ездач на гърба си. Бяха си проправили път през половината стадо. Утре по обяд щяха да приключат и с другата половина от стадото. Някои от тези коне не бяха яздени сигурно от момента, когато той замина на война. Щеше да отнеме няколко дни, ако не и седмица, докато отново привикнеха със седлата. После щеше да има по седем-осем месеца за всяка момче, което можеше да язди. Той бе недоволен, че не можеше да се пребори с вълнението, което кипеше у него. Щеше да успее. Щеше да изведе от Тексас достатъчно говеда, за да може да започне отначало някъде другаде. Два чифта ръце не бяха достатъчни, за да може да отведе голямо стадо до Ню Мексико, но пък, от друга страна, неговото не беше голямо.

Искрено се надяваше поне някои от момчетата да можеха да се задържат на седлото, без да се наложи да завързва краката им под корема на коня. Люк Атмор се справяше добре и му помагаше доста с конете. Джейк се чудеше дали да не му повери грижата за тях. Не знаеше какво да прави с Брет Нолан. Момчето обикаляше корала и гледаше, но все още стоеше на разстояние. Никога не поиска да поязди и не предложи помощта си. А беше голямо момче — Изабел бе казала, че е на дванайсет. Джейк имаше планове за него.

Бък беше на седемнайсет и със сигурност знаеше да язди. Точно сега момчето не можеше да направи нещо повече от това да стане от леглото и да се облегне на оградата, но в очите му имаше блясък, който Джейк харесваше.

Сърцето на Джейк се сви, когато Уил се покатери на оградата и затича към него. Момчето явно не осъзнаваше каква опасност представляваха полудивите коне, които тичаха из корала.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита Джейк. — Не виждаш ли конете? Могат да те наранят.

— Искам да ме научиш да яздя.

— А защо не помагаш на Изабел?

— Събирането на дърва и носенето на вода са работа на Брет.

— Утре ще те науча. А сега се обръщай и… — Джейк се канеше да му каже да се върне обратно при Изабел, но точно в този момент стадото зави и се отправи към детето.

— Вдигни ръце! — извика той и се приведе на седлото.

Уил послушно вдигна ръце над главата си. Джейк метна момчето на седлото пред себе си. Едва успя да избяга с коня си от пътя на препускащото стадо.

— Виж! — каза Джейк, като нарочно отхвърли мисълта за това, което можеше да се случи. — Можеха да те прегазят.

— Просто исках да се науча да яздя като Мат — отвърна Уил.

Ангелската красота и страхът, изписан по лицето на детето, уталожиха, гнева на Джейк.

— Добре, но при едно условие.

— Какво?

— Ще правиш всичко точно както ти кажа. Не само повечето неща. Всичко. И ще го правиш веднага, без да задаваш въпроси.

Това явно не се хареса много на Уил. Обърна се на седлото така, че да може да погледне Джейк в очите.