Лей Грийнууд - Джейк

Тя се движеше крайно предпазливо, поне доколкото бе възможно за жена, на която никога не се е налагало да се промъква крадешком. Измъкна два кола от корала, докато направи отвор, достатъчно голям, за да могат конете да се измъкнат. Ако нямаше коне, момчетата не биха могли да избягат.

Изабел заобиколи корала, като махаше с ръце, надявайки се да закара конете до отвора. Те се събраха в центъра, отказвайки да се приближат към отвора. Налагаше се да влезе вътре и да ги изкара от заграждението. Като събра полите си и като ги държеше плътно до краката си, Изабел пропълзя под напречните греди.

След това пристъпи няколко крачки към конете. Те бързо се отдалечиха. Младата жена изпусна въздишка на облекчение. Беше по-лесно, отколкото очакваше. Отново пристъпи към тях, а те отново се отдалечиха. Изабел придоби увереност и с твърда крачка се отправи към конете пред себе си.

Изведнъж се озова пред Соутуут, а той, изглежда, нямаше намерение да ходи никъде. В погледа му се четеше раздразнение и злоба.

Изабел хвърли пбглед назад и с ужас осъзна, че оградата бе на около трийсет ярда. Ако Соутуут решеше да я нападне, щеше да бъде невъзможно да достигне оградата и да премине отвъд, преди той да я настигне и стъпче с огромните си копита.

Изабел реши да действа така, като че ли изобщо не изпитва и най-малък страх, и да не се поддава на ужаса, който караше мускулите й да се свиват напрегнато и в същото време да ги чувства като оловни топки. Тя пристъпи крачка напред и размаха ръце над главата си, като се надяваше, че така ще изглежда по-висока и по-заплашителна. Мислеше си, че ако височината на Джейк можеше да я накара да се чувства застрашена, може би ще успее да постигне същото и със Соутуут.

Обаче не се получи точно така. Соутуут отстъпи крачка назад, но започна да тупа нервно с крак по земята, издавайки сумтящи звуци, израз на безкрайната му омраза. Изабел бе достатъчно близо, за да види очите му. Те изглеждаха неестествено бели, а в центъра им бе съсредоточен тъмният ирис. Това му придаваше вид на някакъв полусляп демон.

Конят изцвили пронизително, а може би това бе някакъв вид писък. Изабел нямаше представа, как да нарече ужасния звук, който процепи тишината на нощта. Знаеше само, че Соутуут изглеждаше по-разярен от всякога. Конят се изправи заплашително на задните си крака. Изглеждаше огромен, чудовищен. Изабел се зачуди как изобщо е могла да си помисли, че може да изплаши такова огромно животно.

Соутуут отново изцвили, оголи зъби, отпусна предните си крака на земята и се втурна към нея. В този миг Изабел просто знаеше, че ще умре, но въпреки това някакво инстинктивно чувство за самосъхранение отказваше да я примири с неизбежното. Точно когато Соутуут се приближи към нея със зинали челюсти, тя се хвърли настрани. Дочу свистенето на въздуха, когато рамото на побеснялото животно я удари и я събори на земята. Изабел се изправи на крака точно когато конят спря на едно място. Животното изцвили яростно и отново се приготви за атака.

Изабел се обърна и хукна към оградата на корала. Никога повече не искаше да вижда този кон. Ако искаше да я убие, по-добре да го направи изотзад. Стори й се, че чува звука от тичащи стъпки и викове, идващи от няколко посоки, но не им обърна внимание, защото се ослушваше само за глухите удари от копитата на коня. След миг, за своя изненада, откри, че е достигнала оградата, пропълзя под напречната града и налетя на Уил.

— Господи! — възкликна той, а очите чу бяха станали огромни от изумление. — Наистина ли се опитвахте да яздите Соутуут?

Изабел се запита защо, за бога, Уил мислеше, че тя би пожелала да яхне който и да е кон, особено пък такова злобно животно като Соутуут. Като забрави за нея още преди да е имала възможност да му отговори, Уил се качи на оградата и извика към другите момчета:

— Чет, Ястреб! Избийте му всичката лошотия от него, ха така!

За един миг й се стори, че целият свят е полудял и я увлича и нея в лудостта си. Но после пронизителното цвилене на Соутуут и хвърчащият изпод копитата му чакъл я накараха да се обърне. Нощния ястреб бе уловил Соутуут с ласото си, но трябваше и да го удря с другия му край, за да накара разбеснелия се жребец да се успокои.

В този момент се приближиха и братята Атмор. Люк хвърли ласото си, но Соутуут отметна глава и въжето просто се плъзна по гърдите му. Почти веднага след това върху главата на коня се стовари ласото на Чет. Когато почувства, че въжето се затяга около шията му, конят изцвили отново и насочи яростта си към Чет. В този миг Люк хвърли отново, този път улучи и ласото му се вряза в шията на Соутуут.