Лей Грийнууд - Джейк

— Да. Имаш красиво лице, хубава коса и толкова тънко кръстче, че лесно бих го обхванал с дланите на двете си ръце. Но приличаш на ледена принцеса. Можеш да превърнеш в ледени късове дори жегата в някой горещ летен следобед. Ако някой се приближи твърде близо до теб, нищо чудно и той да замръзне. Сигурен съм, че много са се опитвали. Дори сам обмислях такава стъпка.

Никаква умора не можеше да накара Изабел да прекара и миг повече в компанията на този мъж.

— Отивам да проверя състоянието на Бък. Няма да приема за проява на неуважение, ако се върнеш в лагера си, преди да се върна.

— Опитваш се да се отървеш от мен?

— Но това си е твоя собственост, мистър Максуел.

— Джейк. Всеки път, когато ме наречеш мистър Максуел, изпитвам желание да се обърна през рамо, за да видя кой се прокрадва зад мен.

— Не съм свикнала да се обръщам към мъж с първото му име — въпреки че вече бе започнала да си мисли за него именно като Джейк.

— Тук първото име е почти всичко, което имаме.

— И все пак аз предпочитам да се обръщат към мен с мис Дейвънпорт.

— Никакъв проблем. Ние, текеасците, много внимаваме как се отнасяме с жените. Жените тук са рядкост, така че не можем да си позволим да се отнасяме небрежно и с неуважение към тях. А когато те са хубави колкото теб — е, можеш да изискваш да те наричат всякак. Както предпочиташ.

Изабел почувства как се изчервява. Джейк я погледна недоверчиво.

— Само не ми казвай, че не си обсипвана с комплименти. Виждал съм жените от Остин. Би трябвало цялата да се разтапяш от удоволствие.

— Наистина съм получавала комплименти — призна Изабел. — Но нито един от тях не е бил толкова екстравагантен.

— Само не се главозамайвай — продължи Джейк. — Не одобрявам прекалено красивите жени. Тексас не е подходящо място за тях. Ако ми се налагаше да се оженя — което никога не възнамерявам да направя, освен ако не съм твърде стар и болен, за да се грижа за себе си — бих си потърсил някоя съвсем обикновена и непретенциозна жена. Такава жена ще мисли само за работата си, а не за това, какво би й дало някое зализано конте.

— Ако изобщо някога остарееш и се разболееш — отвърна му остро Изабел, — по-добре е да се застреляш. Няма да бъдеш от полза никому, още повече за някоя жена, била тя обикновена и непретенциозна.

Джейк все още бе на мястото си, когато Изабел излезе от къщата. Тя се обърна и се отдалечи с такъв вид, който говореше, че би предпочела той да не я последва. Но Джейк нямаше никакво намерение да го прави. Той продължи да унищожава вечерята си, като в същото време се чудеше какъв каприз на съдбата бе изпратил при него тази жена и сираците й.

Не се почувства толкова весел, когато стана ясно, че тя няма никакво намерение да дойде при него. Беше истинска лудост, но само един поглед към нея му действаше като удар в корема. Никой мъж не можеше да погледне Изабел и да не поиска да я притежава, дори когато знае, че съществува опасност да замръзне от студенината й.

Когато тя спря, за да поговори с момчетата, събрани около огъня, Джейк реши сам да отиде при нея и да започне битката.

— Имаш ли кафе? — Джейк се обърна към Мат, когато приближи огъня.

Уил напълни чашата му.

— Брат ти много добре се оправя с конете — продължи Джейк. — Обича ли да язди?

— Няма много възможност за това. Повече от година не се приближавахме до кон.

— Не сме се приближавали — поправи го Изабел. Уил като че ли изобщо не я чу.

— Ако Мат иска да работи за някого, ще трябва да говори.

— Мат няма да говори.

— Някои хора биха го сметнали за обида, ако му говорят, а той не отговаря. Може дори да се хванат за оръжията.

— Мат не би говорил с никого — настоя Уил.

— Просто му кажи каквото ти казах.

— Окей.

Джейк не можеше да си обясни защо след Уил не тичат цяла тълпа жени, желаещи да го осиновят. Неговата трогателна невинност бе толкова рядка, колкото красотата на Изабел.

— Наистина ли имаше предвид това, което каза? — попита Изабел, когато Джейк откъсна поглед от Уил.

— И защо не?

— Помислих си, че това е трик, с който да го накараш да говори.

— Няма нужда от трикове, мис. Вече имаме достатъчно проблеми. — Джейк отпи от кафето си.

— Не исках да прозвучи грубо, но не е ли по-добре да се върнеш в лагера си? Разбира се, не се съмнявам, че хората ти могат да се справят и сами.

— Нямам никакви хора.

Джейк изпита желание да се ритне силно за тези думи, изплъзнали се неволно от устните му. Като знаеше колко невъзможно е за една жена да не задава въпроси, той трябваше да се подготви да дава обяснения, които би предпочел да избегне.