Лей Грийнууд - Уорд

— Които трябва да са женени — възпротиви се тя.

— Но ние сме женени.

Марина присви очи подозрително.

— Искаш да кажеш, че отново ще заживееш с мен, само да има Танър баща?

— Да. Предполагам, че да.

— И не те притеснява това, че аз не те обичам, нито пък мен?

Уорд отвори уста да отговори, но не можа да каже нищо.

— Не — промълви накрая той.

Не искаше да каже това. Със сигурност не се чувстваше по този начин. Каза това, което си мислеше, че тя желае да чуе, и се надяваше, че е за добро.

Но изобщо не се получи така Марина вдигна ръка и го зашлеви силно.

— Ти не си мъжът, за когото се омъжих! — извика тя. — Той имаше идеали и вярваше в тях!

Уорд докосна горящата си страна.

— На онзи мъж всички идеали бяха грубо отнети.

— Мъжът, в когото преди години се влюбих, щеше да намери начин отново да си ги върне.

— Не всички мъже могат да го направят сами. Някои от нас имат нужда от малко помощ.

— Не търси помощ от мен, Уорд. Мисля, че ще е най-добре, ако двамата с Танър си тръгнем още утре.

Не можеше да й позволи да отведе Танър. Трябваше да направи нещо. Страхът го накара да каже първото нещо, което му дойде на ума.

— Ще кажа на Танър, че аз съм баща му. Тогава той няма да поиска да си тръгне.

Преди малко Уорд си бе помислил, че Марина е ядосана, но нищо не можеше да се сравни с гнева, в който избухна след неговите думи. За миг си помисли, че тя отново ще го удари. Марина се въздържа, но яростният огън в очите й му напомняше за разярена лъвица.

— В такъв случай, аз пък ще му кажа, че лъжеш. Ще намеря някой друг, който ще му стане баща. Няма значение кой. Майка ти се постара да убеди половината Сан Антонио, че съм уличница.

— Ще направиш такова нещо само за да го задържиш и себе си?

— Ще направя всичко, каквото трябва. Никога няма да дам сина си, нито на теб, нито на когото и да било другиго.

Тези думи накараха Уорд да се опомни. Осъзна колко глупаво се бе държал. Искаше Танър, но го искаше заедно с майка му. Не бе сигурен дали това бе възможно, но имаше намерение да опита. Имаше нужда от време, за да реши как да постъпи Марина трябваше да се успокои и да спре да му се сърди. Точно сега не би повярвала на нищо, което би и казал.

— Къде искате да отидете? — попита той. Тя му хвърли подозрителен поглед.

— В Сайпрес Бенд. След като се съгласиш да ми дадеш развод, ще се върнем в Сан Антонио.

— На Танър това няма да се хареса.

— Може би не, но е по-добре, отколкото да го оставя да се привърже към теб, а след това така или иначе да се наложи да си тръгнем.

— Не е необходимо той да си тръгва.

— Уорд, не ме интересува колко си мислиш, че го искаш, че се нуждае от теб и какво може да научи в това ранчо. Няма да ти дам детето си. Мислиш, че ще ти е трудно да се разделиш с него, но ти го познаваш едва от седмица. Аз родих това дете, отгледах го, бдях над него, докато бе болен, тревожех се за него през всеки час от живота му и никога не бих съжалявала за това дори за миг.

— Не те моля да се отказваш от него.

— Знам. Ти ми предложи да живея с теб, въпреки че не ме обичаш.

— Не исках да кажа това. Но дори и да е така, щеше ли да е по-лошо от живота ти с Бъд?

— Да, хиляди пъти по-лошо. Не можеш ли да разбереш?

— Не.

— Ти дори не ме харесваш.

— Никога не съм казвал такова нещо. Обвинявах те, че лъжеш, но никога не съм казвал, че не те харесвам.

— Не ми казвай сега, когато си решил, че говоря истината, че внезапно си разбрал, че ме обичаш.

— Дълго време не бях в състояние да чувствам нищо друго, освен гняв. Сега това е минало, но все още не съм сигурен какво чувствам.

— Мога да ти обещая, че каквото и да чувстваш, то няма да се превърне в любов.

— Преди беше така. Защо да не може да стане отново?

— Това бе преди години. Всичко се случи прекалено бързо. Мисля, че чувството, което споделяхме тогава, не бе любов, а просто взаимно привличане.

— Беше много повече от това, Марина. — Уорд предположи, че убедеността, с която изрече тези думи, накара Мана да изостави агресивното си държание. На лицето й изписа колебание и несигурност. — Ако не бе така, ти не дошла тук, а аз нямаше да изпитвам такова нежелание ти дам развод.

— И защо не искаш да ми го дадеш?

— Все още не искам да си тръгваш. Може би никога. За кратко време се случиха твърде много неща, за да съм напълно сигурен в преценките и в чувствата си.

— Освен в Танър.

— Да, освен в Танър.

— Аз не изпитвам такива колебания, Уорд. Ще поговоря Джейк. Бих предпочела да тръгна утре рано сутринта.