Лей Грийнууд - Уорд

— Искам след това да отидеш веднага да си легнеш — добави Марина — Може да получиш треска.

— Нищо няма да му стане, ако постои малко по-дълго — каза Уорд. — Изабел ще се погрижи той да не се вълнува прекалено много. Сега вие двамата тръгвайте и не преувеличавайте прекалено много — обърна се той към Танър и Дрю.

Танър погледна Уорд, усмихна му се и се отдалечи.

— Как смееш да отменяш нарежданията ми! — извика Марина, побесняла от гняв.

— Това не е съвсем точно. Не съм ги отменил — отвърна Уорд — Като лекар мога да кажа, че няма да му навреди и да не си легне веднага.

— Не мисли, че можеш да се измъкнеш по този начин! — извика гневно тя — По-късно ще си поговорим и за това, но точно сега бих искала да знам кога реши, че имаш право да ми казваш кое е най-доброто за Танър?

— Когато ми каза, че той е мой син.

— Ти заяви, че не ми вярваш.

— Промених мнението си.

— Защо? Нямах възможност да ти представя никакво доказателство. Както не можах да те накарам да ми повярваш и първия ден, когато…

— Няма нужда да се връщаш към това — прекъсна я Уорд. — Промених мнението си за много неща. Едно от тях е, че приех, че аз съм бащата на Танър.

— Трябваше да го направиш още докато бях бременна.

— Казах ти, че никога не съм знаел за съществуването на момчето.

Марина отмести поглед, гневът й малко се бе уталожил.

— Забравих.

Разбираше я. Години наред бе мислила обратното. Той имаше същия проблем.

— Отклонихме се от въпроса — продължи тя. — Ти ми обеща, че ще внимаваш да не му се случи нищо.

— Но винаги съществува възможност да се случи нещо непредвидено.

— Радвам се, че ме предупреди. Отсега нататък няма да пускам Танър извън къщата.

— Не можеш да направиш това. Все едно да го заключиш в стаята му.

— Искам да го върна в Сан Антонио здрав и читав.

Думите й го накараха да изпадне в истинска паника. Още не бе свикнал с факта, че има син, освен това до този момент не бе осъзнал колко важен бе станал за него Танър, а сега Марина заплашваше, че ще го отведе в Сан Антонио.

— Не можеш да го държиш настрани от всички през ценя му живот. Най-добрият начин да го защитиш, е да го научиш за какво да внимава и как да се справи с проблема, когато попадне в опасност.

— Предполагам, че днес направи точно това.

— В известен смисъл.

— Предпочитам начина, по който постъпва Бъд.

— Но не Бъд е негов баща, а аз.

— Ти си съвсем нов в тази роля.

— Можеш да уредиш нещата много лесно. Остави Танър тук, а ти се върни в Сан Антонио и се омъжи за твоя ранчеро.

Думите излязоха от устата му, преди да бе осъзнал какво казва, но това бе самата истина. Уорд не искаше никога повече да бъде разделян от сина си.

— Тогава, щом като Танър има баща, няма смисъл да се омъжвам за Бъд — Огорчението, изписано по лицето й, подсказа на Уорд, че думите й се изплъзнаха, защото бе твърде разстроена. Заля го неочаквана вълна на облекчение.

— Ако оставиш Танър при мен, няма да има нужда да се омъжваш за никого.

Уорд не можеше да каже дали тя бе повече смутена, или ядосана.

— Няма да оставя Танър при теб. Не мога да повярвам, че искаш от мен такова нещо.

— Той е мой син и аз искам да бъда заедно с него.

— Готов ли си да му обясниш защо има баща, когото никога не е виждал?

— Все още не.

— И никога няма да стане, ако зависи от мен. Танър ще бъде много по-добре, ако живее с Бъд.

— Но мен харесва повече.

Танър не бе казал точно това, но Уорд бе сигурен, че е истина.

— Той те познава от по-малко от седмица — отвърна Марина. — А Бъд е познавал през целия си живот.

— Това няма значение — настоя той.

— Значи искаш да продължиш да се преструваш, че си просто приятел?

Звучеше доста глупаво, но Уорд не го чувстваше по този начин.

— Танър има нужда да бъде в компанията и на други момчета. Тук е идеалното място за него.

— Идеалното място за него е да бъде с мен.

— И със съпруг, когото ти не обичаш?

При тези думи Марина се изчерви.

— Това не е твоя работа.

— Моя е, щом засяга сина ми.

— Извинявай, ако не проявявам нужното съчувствие — сряза го тя. — Но не мога да свикна с това да говориш за него като за твой син. В продължение на години Танър имаше само мен.

— Но аз го искам и ще направя всичко, което ми е по силите, за да го задържа при себе си — отвърна твърдо Уорд.

— Няма да има нужда от това. Танър се нуждае от майка и баща, а не от родители, разделени на седемдесет и пет мили разстояние.

— Но той вече си има майка и баща — отбеляза Уорд.