Уилям Грифин - По заповед на президента

— Да, сър — каза сержант Дилейни.

— Сержант — каза секретарят и се усмихна, — ако не кажете на подполковника, и ние няма да й кажем.

— Да, сър.

— От друга страна, Чарли — каза секретарят, — виждал съм хора да падат от хеликоптер, при рязка промяна на курса.

— Сър — каза Кастило, — моето чувство за самосъхранение е силно развито. Не се тревожете.

— Да, така и бях надлежно информиран — каза секретарят. — Мисля, че подполковникът те харесва, Чарли. Тя се забави повече при завързването на твоя колан, отколкото на моя.

— Заради одеколона ми, сър — каза Кастило. — „Харли-Дейвидсън“. Изглежда се харесва на жените.

Секретарят се засмя. Сержант Дилейни също се засмя, но с известно неудобство.

„Исусе, — помисли си Дилейни — какво щеше да стане, ако беше паднал?“

Белият дом в Каролина

Остров Хилтън хед, южна Каролина

13:55, 27 май 2005

Президентът на Съединените щати седеше на един от люлеещите се столове на верандата на осемгодишната къща, която беше внимателно конструирана и построена така, че повечето хора я мислеха за сграда отпреди Гражданската война и се чудеха защо е разположена с лице към Атлантическия океан.

Президентът, облечен в поизбеляла жълта риза с висока яка, силно намачкани и очевидно не нови панталони в цвят каки и добре излъскани обувки, пиеше „Хайнекен“ направо от бутилката. До него имаше кофичка с лед, в която имаше още бутилки.

Президентът стана от стола и остави бирата на масичката, когато бял „GMC Юкон“ със силно затъмнени, почти черни стъкла спря пред сградата.

Шофьорът слезе бързо и тичешком заобиколи автомобила в напразен опит да отвори вратата, преди секретарят да е успял да го стори сам.

— Хей, Мат! — извика президентът за поздрав. Акцентът му беше съвсем на място тук, в щата Каролина.

Секретарят се изкачи на верандата и му подаде ръка.

— Добър ден, господин президент — каза той.

— За мен винаги е удоволствие да те видя, Мат — каза президентът с усмивка.

Майор Карлос Гуилермо Кастило стоеше до „Юкона“ и чакаше някой да му подскаже какво трябва да направи. Президентът го погледна и му се усмихна, а после се обърна с гръб към „Юкона“.

— Това ли е твоят лингвист от смесен произход? — запита президентът.

— Да, това е той, господин президент — каза секретарят.

— И името му е Гуилермо Кастило ?

— Карлос Гуилермо Кастило — каза секретарят и се усмихна. — Да, господин президент.

Президентът се засмя приглушено. После се усмихна дружелюбно и направи знак на Кастило да се качи на верандата.

— Добре дошли на острова, майоре — каза президентът и му подаде ръка.

— Благодаря, господин президент.

— Откъде сте, майоре? — запита президентът.

— От Сан Антонио, сър — каза Кастило.

— Имам два въпроса към вас, майоре — каза президентът. — Първият е: Мога ли да ви предложа бира?

— Да, сър. Много ви благодаря — каза Кастило.

Президентът извади две бутилки бира от кофичката и подаде едната на Кастило, а другата — на секретаря Хол. После извади отнякъде и отварачка.

— Всеки път, когато се опитам да отворя бутилка без отварачка, се порязвам лошо — каза президентът. Направи знак на Кастило и Хол да седнат, после сам седна.

— Майка ми би казала, че такъв въпрос не е особено уместен, майоре, но аз трябва да го задам. Вие не сте онова, което очаквах. Как е възможно човек с толкова бяла кожа и сини очи да носи името Карлос Гуилермо Кастило?

— Семейството на баща ми, сър, е от тексаско-мексикански произход. Майка ми е германка.

— Не исках да ви засегна — каза президентът.

— Често ми задават този въпрос, сър — каза Кастило. — Обикновено следва: „Осиновен ли сте?“, на което отговарям: „Не, това е въпрос на гени.“

Президентът се засмя, после отново стана сериозен.

— Вярвам, секретарят ви е казал за какво става въпрос — каза той.

— Да, сър.

— И какво по-точно ви каза? — запита президентът.

Лявата вежда на Кастило се стрелна бързо нагоре — той очевидно събираше мислите си.

— Както разбрах от секретаря, господин президент — поде Кастило, — „Боинг 727“ е отвлечен от летището в Луанда, Ангола. Стоял там в продължение на четиринайсет месеца, а изведнъж излетял без разрешение на 23 май. И оттогава никой не го е виждал. Въпросът се разследва от всичките ни разузнавателни агенции, но нито една не е излязла с теория къде се намира самолетът в момента и как би могъл да бъде използван. Секретарят, сър, ме остави с впечатлението, че иска аз да проведа разследване…