Уилям Грифин - По заповед на президента

— Чудя се — каза Торине — дали този самолет ще лети някога отново. Последният полет на който и да е самолет е тъжно нещо.

— Защо да не лети отново? — запита Кастило. После: — Мислиш ли, че трябва да изтрием тази боя от лицата си, преди да излезем и да помахаме на нашите фенове?

— Исусе, съвсем забравих за нея. Не, по дяволите, остави я. Така ще им дадем нещо, за което после да говорят.

Той разкопча колана си, изправи се и направи знак на Кастило да напусне преди него пилотската кабина.

Кастило отвори вратата и направи знак на Торине да мине пред него, след което спуснаха подвижната стълба. Той стъпи на платформата и видя, че сред тълпата посрещачи има и три видни личности — секретарят на отдел Вътрешна сигурност Матю Хол, генерал Алън Нейлър, командващ Централното командване, и генерал Албърт Макфадън.

Полковник Торине отдаде чест, докато слизаше по стълбата. Нейлър и Макфадън върнаха жеста.

— Джейк, може ли да се разчита, че това нещо няма да избухне скоро? — извика генерал Макфадън.

— Може и да се срути, защото е много старо, сър — отговори Торине, — но да избухне? Не, сър, не мисля.

Кастило го последва надолу по стълбата. Веднага щом кракът му стъпи на пистата, един от полицаите на въздушната база, майор, тръгна към стълбата. Изгледа изпепеляващо Кастило и пилотския му костюм и рязко каза:

— Моля, отстъпете крачка встрани, мистър Шайн.

Чарли си спомни, че освен че лицето му беше наплескано с различни бои, беше облечен в пилотския костюм на Шайн.

„Тъй като, още преди това да се случи, бях майор, а скоро сигурно ще ме повишат, аз те превъзхождам по ранг, надуто копеле. Но, по дяволите!“

Той се поклони на майора и отстъпи от пътя му. Полицаят от въздушната база изтича нагоре по стълбите. Кастило отдаде чест на генералите Макфадън и Нейлър. Те върнаха жеста.

— Не мога да ви кажа колко се радвам, че сте успели да им изтръгнете самолета от ръцете — каза Мат Хол. — Добре дошли у дома, Чарли, полковник Торине.

— Президентът каза да ви предам поздравленията му — каза генерал Нейлър. — Той е загрижен за това какви са щетите, нанесени на летището в Коста Рика. Предлагам да отидем на място, където ще можете да подготвите предварителния си доклад, а после ще се погрижим за банята ви.

— На летището изгоря един камион за гориво — каза полковник Торине. — И това е всичко.

— Нямаше ли жертви? — запита, изненадан, генерал Нейлър.

— Не и от наша страна, сър — каза Кастило. — И нито едно от „лошите момчета“, които оставихме на летището.

— Не разбирам — каза Нейлър.

Полицаят — майор от въздушната база слезе по стълбата. Беше леко пребледнял. Отиде бързо при генералите Нейлър и Макфадън и им заговори тихо:

— В самолета има четири трупа!

— Сър — каза Кастило, — мога ли да предложа първо да приемете предварителния доклад на полковник Торине? Не вярвам аз да имам да добавя нещо към него, сър, и в момента наистина имам нужда от трийсет-четирийсет минути в някой „Блекхоук“.

— За какво, Чарли? — запита Мат Хол.

— Не мисля, че бихте искали да знаете, сър — отговори Кастило.

— Напротив, искам да знам — каза Хол.

— Има няколко подробности, за които трябва да се погрижа, сър, да ги „изчистя“…

— Онези трупове? — запита Хол.

— Мат, не мисля, че искаш отговор на този въпрос — каза генерал Нейлър. — Полковник Торине, ако дойдете с нас, майор Кастило ще се присъедини възможно най-скоро.

Той посочи караваната на Военновъздушните сили.

— Майоре — каза генерал Макфадън на полицая от Военновъздушните сили, — сигурен съм, че сте сгрешили, когато ви се е сторило, че сте видели трупове в самолета.

— Къде отиваме, Чарли? — запита пилотът на хеликоптера, след като се вдигнаха от земята.

— Да разгледаме забележителностите, Том — каза Кастило. — Какво ще кажеш за някое място в Долината на крокодилите, където ще мога да видя наистина гладни крокодили? Колкото повече, толкова по-добре.

— Знам точно едно такова място — каза пилотът и зави на югоизток.

Стая „14 Б“

Помещенията на офицерите

Въздушна база „Макдил“

Тампа, Флорида

20:05, 10 юни 2005

— Ало — каза Фернандо Лопес, след като вдигна телефонната слушалка.

— Майор Карлос Кастило, моля. Президентът се обажда.

— Той е под душа.

— Разбрахте ли какво казах? Президентът се обажда.

— Това няма да го накара да излезе по-скоро изпод душа.

— Ще се обадя пак след пет минути. Моля, нека майор Кастило е готов да разговаря с президента.