Уилям Грифин - По заповед на президента

Торине погледна Кастило и включи предавателя на вътрешна връзка.

— Не сме мислили толкова напред, нали, Чарли? Къде мислиш, че трябва да кацнем?

— „Макдил“ — каза Кастило.

— Нямаш търпение да изпиташ гнева на генерал Нейлър? Мислех да отидем до Гитмо и да дадем възможност на Макфадън и Макнаб да кажат на Нейлър какви герои сме, преди да се приберем у дома.

— И какво ще правим с четири трупа в Гитмо? — отговори Кастило. — Готов съм да приема всякакви разумни предложения, но ми се струва, че „Макдил“ е отговорът.

— А какво ще правиш с четирите трупа в „Макдил“?

— Не би искал да знаеш, полковник. Всъщност иска ми се да ни посрещнат с „Блекхоук“ с двама мускулести мъже екипаж и две носилки.

— „Еър Форс 622“ — каза Торине, след като включи на предаване. — Отиваме в „Макдил“, повтарям, „Макдил“. Предайте в базата, че ще имаме нужда от „Блекхоук“ и екип с носилка веднага при кацането си.

Овалният кабинет

Белият дом

1600 Пенсилвания авеню

Вашингтон, окръг Колумбия

15:20, 10 юни 2005

— Господин президент — каза секретарят на отбраната Фредерик К. Бидърмън, — имаме добри новини от генерал Макфадън от Централното командване.

— Е, това наистина е добре.

— Имаме само част от съобщението, сър, но…

— Защо това ме тревожи, Фред?

— Сър, нашите „F–15“ са срещнали отвлечения „Боинг 727“ над Атлантическия океан…

— О, по дяволите, Макнаб не е успял да го неутрализира? Това…

— Сър, полковник Торине… Нали се сещате — този, който отиде в Мексико с Кастило?

Президентът кимна.

— Сър, той управлява самолета. Това е потвърдено. „F–15“ ще ги придружи до „Макдил“ в Тампа.

— Знам къде е „Макдил“ — каза президентът. — Наистина ли знаем, че полковник Торине пилотира самолета?

— Да, сър. Това е потвърдено. Ще бъдат в „Макдил“ след около два часа.

— Дръжте ме в течение — каза президентът, после промени решението си и вдигна слушалката на един от телефоните.

— Свържете ме с генерал Нейлър от Централното командване точно след петнайсет минути — нареди той, затвори и се обърна към Бидърмън. — Може би след петнайсет минути ще разполагаме с цялата информация. Казал ли си на Натали или Мат?

— Това се каня да направя, сър. Да кажа на тях и на директора Пауъл.

— Защо не оставим Мат да каже на директора Пауъл? — запита президентът. — Предай на Мат да му каже, след като се чуя с Нейлър.

— Да, сър.

— Исусе, чудя се каква част от Коста Рика е останала след операцията на Макнаб? Вероятно затова имаме само частична информация.

— Зададох този въпрос на генерал Макфадън, сър. Той не знае за никакви съпътстващи щети. Но той няма връзка нито с генерал Макнаб, нито с Торине. В момента генерал Макнаб има проблеми с комуникацията.

— Почти ми се иска да беше изчакал, докато научиш повече — каза президентът. — Но, разбира се, ако беше изчакал, щях да ти се карам, че не си ми казал по-рано. Благодаря, Фред.

— Сър, щом самолетът е в наши ръце, той няма да бъде разбит в Камбаната на свободата.

— Аз си мислех същото. А какво знаем за майор Кастило?

— Още нищо, сър.

— Да, знам. Имаме само откъслечна информация. Кажи на Мат и Натали, моля те, Фред, а после бъди на мое разположение.

— Да, господин президент.

Въздушна база „Макдил“

Тампа, Флорида

17:10, 10 юни 2005

— „Еър Транспорт 407“, имате разрешение да кацнете на писта 27. Вятърът е незначителен. От двете страни на пистата има паркирани превозни средства. Като стигнете края на пистата, изгасете двигателите. Ще получите допълнителни инструкции тогава. Край.

— По дяволите! — каза Торине в изключения микрофон, после включи предавателя: — Виждам пистата.

След това превключи на вътрешна връзка.

— Спуснахме ли колесника господин втори пилот?

— Лостът е в позиция „надолу“ и е заключен, сър — отговори Кастило.

— Е, да видим, тогава, дали ще можем да приземим тази стара птица, без да се разпадне.

След деветдесет секунди Торине каза:

— Е, като че ли всичко работи. Да видим сега дали спирачките работят.

Втората половина на пистата беше обточена с превозни средства — яркожълти пожарни коли, линейки, булдозери и хеликоптери, всичките снабдени с оръжия 50-и калибър и всичките насочени в самолета.

— Предполагам, че това е съвременната версия на посрещането, което римляните са организирали на своите легиони, които се връщат от далечни страни — каза Торине и рязко намали скоростта.