Уилям Грифин - Заложникът

— Така ще може да минава безпроблемно по летищата. Ще може да носи и оръжие. Аз ще се оправя с момчетата в Тайните служби, ако кажете.

Онова, което промени нещата и Кастило престана да бъде просто нещо като обикновена секретарка и от време на време — преводач, в чието присъствие нямаше никакъв проблем да се пие алкохол за отпускане и да се разказват мръсни вицове, бе прозорливостта на президента на Съединените щати.

През май 2005 година стар „Боинг 727“, престоял на летището в Луанда, Ангола, повече от година в очакване на резервни части, неочаквано излетял без разрешение и изчезнал. Никой не си помисли дори за миг, че е откраднат от терористи, за да бъде разбит в някоя известна сграда в Америка, както бе станало на 11 септември — тази идея дори стана повод за много подигравки на най-високо ниво, защото престарялата птица нямаше да може да извърши полета до Щатите — ала нито една агенция от мрежата, която президентът наричаше „огромната ни и невероятно скъпа разузнавателна общност“, не успя да открие какво се бе случило със самолета.

Президентът бе обзет от раздразнение. На частна вечеря — проведена в много тесен кръг, на която присъстваха единствено президентът, първата дама, секретарят и госпожа Хол — президентът спомена, че разговарял с Натали Кохън — по онова време съветничка по въпросите на националната сигурност, в момента — държавен секретар — и на двамата им хрумнало нещо.

Хол отлично знаеше, че това „хрумнало“ означава, че идеята е на президента. Ако бе на Натали, той щеше веднага да изтъкне този факт. По всяка вероятност той бе подхвърлил идеята, тя е започнала да недоволства, ала логиката на президента я е обезоръжила и така идеята се бе превърнала в „тяхна“. Ако тя не бе отстъпила, и въпреки това той бе решил да действа, щеше да подчертае, че идеята е само негова.

— Вие сте единственият департамент, който не разполага с разузнаване — бе започнал президентът. — Значи ще се получи. Натали ще изпрати на всички от разузнавателната общност докладна, в която ще подчертае, че тъй като откраднатият самолет представлява потенциална заплаха за безопасността на страната, трябва да ви се изпращат незабавно всички сведения във връзка с изчезналия „Боинг“.

— Така ще сме наясно кой какво знае и кога и как го е научил. След това, без много шум, ще изпратим някого — само един човек — на мястото на кражбата, но всичко трябва да стане много тихо, за да разбере защо ЦРУ например научават нещо във вторник, което Агенцията за борба с наркотиците научава чак в четвъртък. Или защо ФБР така и не знаят за какво става въпрос. Разбираш ли ме?

— Да, господин президент.

— Въпросът е кого да изпратим, без да накараме останалите да се хванат за гушите?

След като се запозна с майор Карлос Г. Кастило, президентът прецени, че той е човекът, който ще свърши работа тихо и безболезнено, без да накара останалите от разузнаването да се хванат за гушите, като започнат да се питат в коя разузнавателна организация е топката, кои други са я владеели преди това, докато са чакали останалите да свършат тяхната работа.

Кастило замина за Луанда, Ангола, където бе започнало всичко, и още щом стъпи там, стана причина да избухне война в разузнавателната общност, което едва не коства поста на секретар Хол.

Не само откри, че липсващият самолет „727“ е откраднат от сомалийски терористи, които имали намерение да го забият в Либърти Бел 5 5 Камбаната, възвестила на гражданите за първото публично прочитане на Декларацията за независимост на 8 юли 1776 година — Б.пр. във Филаделфия, ами с помощта на Александър Певснер, небезизвестен руски търговец на оръжие, бе открил самолета, който всички останали търсеха, а след това с подкрепата на ултрасекретния отряд „Грей Фокс“ от „Делта Форс“ бе откраднал липсващия самолет от терористите. С Кастило като втори пилот, полковник Джейк Торине бе откарал самолета от Коста Рика до щабквартирата на Централното командване във военновъздушната база Макдил във Флорида.

Когато президентът бе дал зелена светлина на мисията на „Грей Фокс“, той бе готов да посрещне гнева на Коста Рика — следователно и гнева на Обединените нации, — задето провежда без предупреждение военна операция в мирна страна, която дори не разполагаше с армия.

Президентът вече си представяше как по телевизията в цял свят предават новините на Си Ен Ен — и на Дойче Веле, и на Би Би Си, и на всички големи новинарски агенции — и разнищват шокиращата новина как американците са нахлули в мирната малка Коста Рика, докато излъчват кадри на огромния самолет, заобиколен от труповете на мъртви костариканци. И тогава с огромно облекчение разбра, че единствената жертва в Коста Рика е била цистерна с гориво.