Уилям Грифин - Заложникът

— Ами сестра му? — попита Натали Кохън. — Не трябва ли да й съобщим?

— Според мен, трябва — кимна Кастило. — Не бях мислил по този въпрос, но като съобщим на госпожа Мастърсън, тя ще се успокои и ще знае, че никой не заплашва децата й, след като брат й е мъртъв.

— Ако те попита откъде знаеш и при какви обстоятелства е починал? — попита президентът.

— Не съм мислил за това, господине.

— Нали няма да й кажеш какъв мерзавец е бил?

— Подозирам, че тя знае, господине. Само че това е строго секретна информация.

— Имате ли нещо против Чарли да обясни на семейство Мастърсън какво е станало?

— Отлична идея, господин президент — съгласи се посланик Монтвейл.

— Говори с тях колкото е възможно по-скоро, Чарли. Моля те — настоя Натали Кохън.

— Разбира се, госпожо.

Президентът се изправи, заобиколи бюрото и подаде ръка на Кастило.

— Благодаря ти, Чарли. Справи се чудесно. Прибери се и си почини. След това измисли къде да скриеш шестнайсетте милиона, докато ти потрябват.

Стая 527

Пети етаж, Университетска болница на Пенсилвания

„Спрус стрийт“ 3400

Филаделфия, Пенсилвания

21:35, 1 август 2005

— Здрасти, сладурче, прибрах се.

— Чарли!

— Как си?

— Погледни ме. Все едно че някой ме е налагал по лицето с бейзболна бухалка.

— Красива си. Може ли да те целуна?

— Сигурен ли си, че искаш?

— Искам, и то много.

Пет минути по-късно спряха.

Тя му се усмихна.

— Страхувах се, че ще се върнеш от Европа, ще дойдеш и ще започнеш пак с онези глупости с виенския шницел. Предпочитам да ми кажеш направо, че ме обичаш.

— По дяволите, забравих.

— Какво си забравил?

Той бръкна в чантата и извади пакет, увит в алуминиево фолио.

— Какво е това?

— Истински виенски шницел. Само че този е от Будапеща, не от Виена. Във Виена можеш да си поръчаш най-хубавия гулаш, а най-вкусният виенски шницел се прави в Будапеща. Разбра ли?

Тя не отговори. Пое ръката му и я притисна до бузата си. Той забеляза, че тя плаче, ала знаеше, че е от щастие.

© 2005 Уилям Грифин

© 2007 Цветана Генчева, превод от английски

W. Е. В. Griffin

The Hostage, 2005

Сканиране и разпознаване: Г., 2009

Редакция: Dave, 2009

Издание:

У.Е.Б. Грифин. Заложникът

Калпазанов, 2007

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

Технически редактор: Никола Христов

Оформление на корицата: Огнян Илиев

Военен консултант: Митко Ганев

ISBN 13: 978-954-17-0240-6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12509]

Последна редакция: 2009-06-27 11:14:30

ДРУ — SIDE — Secretaria de Inteligencia de Estado — Държавно разузнавателно управление — Б.пр.

Титла, която се дава на членовете на Американския конгрес — Б.пр.

Не знам как да го кажа. — фр. — Б.пр.

Хиляди благодарности, госпожо. — фр. — Б.пр.

Камбаната, възвестила на гражданите за първото публично прочитане на Декларацията за независимост на 8 юли 1776 година — Б.пр.

Abuela — от исп. бабче — галено умалително към любимата баба. — Б.пр.

Sain Agnes in the Hills (англ.) — Света Агнес от хълмовете — Б.пр.

Уолтър Рийд — армейски медицински център във Вашингтон, Окръг Колумбия. — Б.ред.

Semper fidelis (лат.) — Завинаги верни — девизът на морските пехотинци на САЩ — Б.пр.

Fils de le maitre — фр. — синът на капитана — Б.пр.

„Футбола“ — стоманено куфарче, съдържащо кодовете и ключовете на ядрения арсенал в Америка. — Б.пр.

Второ бюро — управление за разузнаване към Генералния щаб на френската армия — Б.пр.

Nagyneni — леля, (унг.) — Б.пр.