Уилям Грифин - Ловците

— Точно така е, господине.

„Той наистина ли вярва на тези простотии?“

— Няма да им позволя да им се размине. Няма да ги оставя да си мислят, че са ни подвели в погрешна посока. Няма да подам никакво официално оплакване в Държавния департамент.

— Разбирам, господине.

— Ще изчакам, ще ги оставя да се чудят какво да правят и те сами ще разберат, че нямам намерение да им играя по свирката. — Замълча за миг, преди да продължи: — Въпреки това си мисля, че подходящите хора в Държавния департамент трябва да научат за станалото. Точно това имах предвид, когато ти казах, че и двамата с теб — дори държавният секретар — сме в много деликатно положение. Ако не беше заради посланик Лоримър, щях да надигна глас, но единствено заради състоянието на посланика…

— Разбирам, господине.

— Никой от нас не иска да петни паметта на сина му или пък да му докара инфаркт.

— Разбира се, че не, господине.

— От друга страна, ми се струва, че секретарят трябва да разбере, нали така? Дори информацията да му бъде предадена от една „пионка“.

— Сега вече ви разбрах, господине.

— Сигурен съм, че си ме разбрал — отвърна Макгрори.

Изправи се, пресегна се през бюрото и подаде ръка на Юнг.

След това отново седна.

— Сега, да се заемем с въпроса, заради който си тук. Има ли нещо, което мога да направя, нещо, което да възложа на хората от персонала си, за да улесня връщането на тленните останки на господин Лоримър в Щатите?

— Все ще изникне нещо, господине.

— Тогава ще съобщя на всички да ти оказват съдействие, а ако прецениш, че някой трябва да бъде поставен на мястото му, само ми звънни.

— Много ви благодаря, господине.

— Ще помоля господин Хауъл и господин Монахан да съдействат господин Артигас да бъде прикрепен към вас и да изпълнява всичките ви нареждания.

— Господин Артигас ли?

— Той ще ви разкаже всички подробности около случилото се в имението „Шангри-Ла“ — обясни Макгрори. — Ходил е на мястото. Главен инспектор Хосе Ордьонес от Вътрешен отдел на уругвайската Национална полиция го е откарал с хеликоптер веднага след убийствата.

Юнг си помисли: „Сега вече съм яко прецакан. Изобщо не ми трябва Хулио Артигас да ми наднича през рамото и да си води записки, за да докладва след това на Макгрори“.

— Много ви благодаря, господине, но наистина не е необходимо.

— Напротив — отвърна Макгрори. — Сигурен съм, че той ще ти помогне изключително много.

— Да, господине.

Макгрори се изправи.

— Ако ти остане време, докато си тук, ще ми бъде приятно да обядваме заедно.

Юнг разбра, че това е краят на срещата.

— За мен ще бъде истинско удоволствие, господине — отвърна Юнг и също стана.

Макгрори отново му подаде ръка. Юнг я пое, след това подаде ръка и на Хауъл.

— Да отидем още сега при господин Монахан, какво ще кажеш, Юнг? — предложи Хауъл.

— Чудесно — похвали го Макгрори.

— Много благодаря — примири се Юнг.

Докато излизаше от кабинета на посланика, Юнг трескаво мислеше.

„Направо невероятно. Пълен абсурд.

Чакай само Кастило да чуе простотиите, че Лоримър е бил наркодилър.

Добре че на този надут тип — нищо чудно, че го наричат сеньор Надут пуяк — не са му казали нищо за операцията! Той щеше да ни изрита от страната и да хукне при уругвайските власти, за да им разкаже цялата работа в най-големи подробности.

Само че не е толкова тъп, колкото изглежда. Сега Артигас ще ме дебне, а Хауъл ще дебне и двамата. Трябва да съм непрекъснато нащрек.

Щом имам възможност, трябва да отида в Буенос Айрес, за да се обадя на Кастило по обезопасена връзка“.

— Трябва да се отбия тук — обърна се Юнг към Хауъл, когато приближиха вратата на мъжката тоалетна.

Хауъл го последва и застана пред съседния писоар.

— Доста интересно става, какво ще кажеш? — попита той.

— Той наистина ли вярва, че става въпрос за наркотици, или просто се прави на интересен?

— Убеден е. Освен това е убеден, че в цялата работа има нещо много гнило и смрадливо.

— Артигас е умен и не ме харесва — призна Юнг.

— Освен това двамата с главен инспектор Ордьонес са първи приятелчета.

— Какво да правя?

— Гледай Артигас да не научи нещо, което ще бъде от полза за Ордьонес.

— И как ще стане тая работа?

— Като внимаваш, Юнг. Трябва много да внимаваш и да си особено предпазлив.

Кабинет на правния аташе

Посолство на Съединените Американски Щати „Лауро Милър“ 1776