Уилям Грифин - Ловците

Монтевидео, Република Уругвай

10:35, 6 Август 2005

Старата вражда между служителите на Федералното бюро за разследване и на Централното разузнавателно управление се бе пренесла и в посолството в Монтевидео между Джеймс Д. Монахан, главния агент на ФБР, и културния аташе, Робърт Хауъл, за когото се носеше слух, че бил представител на ЦРУ.

За Монахан Хауъл бе типичният дръвник от ЦРУ, който нямаше да успее да си намери задника, дори да търси с две ръце, а според Хауъл, най-подходящото място за Монахан бе сред бездомниците на Чикаго, захапал гнила ябълка, изровена от някоя кофа за боклук.

Въпреки това двамата се държаха любезно един с друг.

— Джим, може ли да влезем за момент? — попита Хауъл.

— Разбира се, заповядайте. Какво има, Боб?

— Здравей, Монахан — поздрави Юнг.

— Чух, че са те върнали в Бюрото — учуди се Монахан. — Върнали се вече?

— Временно — уточни Юнг. — Върнаха ме, за да се заема с Лоримър. Да върна тленните останки, да се погрижа за сметки, имоти и всичко.

— От Бюрото са те изпратили да се заемеш с тази работа?

— Всъщност изпращат ме от Държавния департамент.

— А, ясно. Ти работиш за Държавния департамент, нали така? Май си забравил да споменеш тази дреболия.

— Нямаше необходимия достъп до секретна информация — отвърна тихо Юнг.

— Джим — побърза да се намеси Хауъл, — посланикът иска да прикрепиш Хулио Артигас към Юнг, за да му помага.

— Какво има да му се помага?

— Да репатрира тленните останки на господин Лоримър, да се погрижи за авоарите му и да огледа имението на Лоримър.

— Посланикът ли нареди? — попита Монахан.

— Да.

Монахан посегна към телефона и набра някакъв номер.

— Хулио, би ли дошъл за малко?

Правният аташе Хулио Артигас се изненада, когато видя Юнг в офиса на Монахан. Докато мислеше над събитията в имение „Шангри-Ла“, докато анализираше инстинктите си по време на пътуването с посланик Макгрори до Буенос Айрес, бе решил, че Хауъл и Дарби, представителят на ЦРУ в Буенос Айрес, знаят какво се бе случило, но също така бе стигнал до извода, че Юнг също е замесен.

Приказките, че Юнг трябвало да се върне, за да свидетелства по някакво дело, малко насмърдяваха. Артигас мислеше, че е напълно възможно Юнг да е бил в имението по време на престрелката, да е бил ранен и да се е наложило останалите участници в акцията да го изведат от страната. Беше напълно логично да предположи, че някои от американците, замесени в престрелката, са ранени или убити — просто нямаше съмнение, че са замесени американци. Да изведат Юнг от страната и да пробутат очевидно скалъпената история, че е свидетел по някакво дело, бе по-разумно, отколкото да признаят, че е ранен по време на престрелка.

Артигас не сподели с никого. За Джеймс Д. Монахан бе сигурен, че най-големият му талант е да се скатава. На Монахан му беше много приятно да се води главен агент на ФБР в посолството, като по този начин командва останалите агенти. Само че винаги, когато се налагаше да защити колегите си от някоя от тъпите заповеди на Макгрори, той веднага заявяваше, че не бил старши агент и това не било негова работа.

Артигас знаеше, че ако сподели дори част от подозренията си с Монахан, главния агент, щеше да хукне право при Макгрори — още по-вероятно при Тиодор Дж. Детуайлър — младши, шефа на мисията.

„Тед, трябва веднага да ти разкажа каква шантава идея е хрумнала на Артигас“.

— С какво да помогна, Джим?

— Можеш да помогнеш на Юнг — отвърна Монахан. — По-точно казано, на Държавния департамент.

— Върнал си се, а, Юнг? — попита Артигас.

— Върнали са го — отговори вместо него Хауъл. — Държавният секретар го изпраща да се оправи с делата на Лоримър.

— И да напиша доклад за събитията в имението на Лоримър — добави Юнг.

Артигас погледна Юнг. „Или, тъй като си съвсем наясно какво се е случило, да разбереш колко знаем. Или пък какво са изровили уругвайците“.

— Закъснял си — отвърна Артигас. — Неизвестни лица са опразнили банковите му сметки. Изтеглили са шестнайсет милиона долара.

Помисли си: „Почти съм сигурен, че ти е известно как е станало“.

— Чух нещо по въпроса — отвърна Юнг. — Трябва да напиша подробен доклад и по този въпрос. Необходими са ми фактите. Посланик Макгрори изтъкна три причини, поради които е убеден, че става въпрос за наркотици. Първо най-важният въпрос. Къде е тялото?

— В камера, в Британската болница на „Авенида Италия“. Закараха го там за аутопсия. Главен инспектор Ордьонес от Федералната полиция обеща днес по някое време да ми даде копие от доклада на патолога.