Уилям Грифин - Ловците

Петнайсет секунди по-късно бяха на шосе 8 и се насочваха на юг със сто и трийсет километра в час.

Кастило се обърна да погледне през задния прозорец. Беемвето ги следваше.

Погледна Дешамп.

— Какво друго намери във вана?

— Ще ти кажа по-късно — отвърна Дешамп. — Ако в най-скоро време се наложи да ни разпитват най-добрите ченгета на Пилар, по-добре е да не знаеш.

„Нуестра Пакеня Каза“

Кънтри клуб „Майерлинг“

Пилар, Провинция Буенос Айрес, Аржентина

21:55, 13 Август 2005

Кастило, Певснер и Дешамп се облегнаха на стената на една от спалните на долния етаж. Не откъсваха поглед от сержант Робърт Кенсингтън, който довършваше превръзката на Янош. Леглото бе повдигнато с няколко циментови блокчета, за да бъде на същото ниво като операционна маса.

— Куршумите са като пиенето — отбеляза Кенсингтън. — Колкото по-едро е тялото — освен ако куршумът не е поразил някой важен орган — толкова по-малък е ефектът им. А този е много едър.

Янош, вече упоен от таблетките, които му бе дал Кенсингтън, се съгласи весело:

— И още как. Доста по-едър съм от останалите мъже.

— Може да не е много умен, но е наистина по-едър от повечето — съгласи се с обич Певснер.

Кастило и Дешамп се разсмяха.

Мобилният на Певснер иззвъня. Той погледна екрана, за да провери кой се обажда, и посочи вратата към терасата и градината.

— Може ли? — попита той.

— Разбира се — отвърна Кастило.

Певснер излезе от стаята и спря в средата на градината. Бяха изключили лампите, които се задействаха при движение, въпреки това от quincho идваше достатъчно светлина, за да виждат ясно. Кастило и Дешамп излязоха от стаята на покритата с плочки тераса.

Когато Певснер приключи разговора, двамата се отправиха към него.

— Ана и децата са във възторг, че най-неочаквано ще ги заведа на вилата в Сан Карлос де Барилоче, за да покарат ски — обясни Певснер. — Ана се притеснява, че ще отсъстват от училище, но при тези обстоятелства…

— Разбирам — отвърна Кастило.

— Пътуват към „Хорхе Нюбъри“ — продължи Певснер. — Уредих един „Лиър“ да ни закара до Барилоче. Ако ми позволите да се възползвам от гостоприемството ви, искам да помоля за още една услуга.

— Кажи какво? — попита Чарли.

— Не искам Ана и децата да виждат Янош в сегашното му състояние, а Янош — въпреки че в момента е в чудесно настроение — не е в състояние да прелети над половин Аржентина. Има едно място, недалеч оттук, където ще бъде в безопасност и ще може да се възстанови. Иска ми се „Рейнджърът“ да ни вземе…

— Няма да стане оттук — прекъсна го Кастило. — Съжалявам.

— Не, разбира се — отвърна Певснер. — Позволи ми да продължа, приятелю.

— Добре, продължавай.

— В аржентинската Асоциация по поло има осем хеликоптерни площадки. Намират се на север от Пилар. Знаеш ли къде са?

Кастило поклати глава.

— Встрани от шосе 8 — обясни Певснер. — Ще накарам хеликоптера да кацне на най-отдалечената, за да вземе Янош, а след това да ме откара до „Хорхе Нюбъри“ при семейството ми. Ще ни откарате ли до игрището за поло?

— Кога?

— Веднага, ако е възможно.

Кастило въздъхна шумно.

— Уреди го, Едгар. Водещ автомобил, „Трафик“, охраняващ автомобил. Във всеки да има стрелци. Аз ще пътувам с Алекс и Янош във вана.

Дешамп кимна и тръгна към къщата.

— Благодаря ти, приятелю Чарли — кимна Певснер. — Много съм ти задължен.

Кастило сви рамене.

— Да му дам ли пари? — попита Александър Певснер.

Кастило го погледна и забеляза, че гледа към къщата, където Кенсингтън се бе облегнал на стената на импровизираната операционна и димеше с пура.

— За сержант Кенсингтън ли питаш? — изви вежди Кастило.

— За вашия лекар. Много съм му благодарен за всичко, което направи за Янош. Искам да му го покажа.

— Да дадеш на сержант Кенсингтън пари — как да се изразя? — все едно да дадеш на свещеника пари за опрощението, което ти е дал. Ако все пак пробваш, Кенсингтън така ще те подреди, че нито един пластичен хирург няма да успее да ти върне познатото лице.

— Моля те, кажи му, че съм му задължен и ако мога да направя нещо за него…

— Кажи му го сам, Алекс — сряза го Кастило. — Той ще бъде в „Трафика“ с нас и Янош. — Засмя се и продължи: — Зарязал е медицината, за да може да стреля на воля.

— И на теб, приятелю Чарли, съм ти задължен. Не само защото ми спаси живота.

— Плати си дълга, като не ми се пречкаш, докато спипам общия ни приятел Хауърд Кенеди. Искам го, Алекс.