Уилям Грифин - Ловците

— Ако разбера къде е, ще ти кажа.

— Искам го без бенка по средата на челото. Нали ме разбираш?

— Доста ми е трудно, но ще се опитам — кимна бавно Певснер. — Има едно-единствено подходящо наказание за човек, който нахлува в живота ти с нечисти помисли, печели доверието и привързаността ти…

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че се чувстваш като наакан, Алекс?

— Моля?

— Александър Певснер, който умее до съвършенство да преценява хората, се е доверил на когото не трябва и е отритнал човек, който е достоен за доверието му. Така и не позна добрия, Алекс. По-точно казано, добрите.

— Това понятие не ми е известно.

— Много добре знаеш за какво говоря, Алекс.

— Тук съм, защото…

— Защото се скри под мерцедеса, докато добрите ти приятели от руското разузнаване се опитваха да ти видят сметката.

Лицето на Певснер се изопна.

— Ако наистина е така…

— Няма вече „ако“ , Алекс. Едгар Дешамп позна един от мъжете във вана. Подполковник Евгений Комогоров, заместник на полковник Сунев, директор на „Борба с тероризма“ в руското разузнаване.

Певснер го погледна побеснял.

— Как звучи само, а? „Борба с тероризма“. Предполагам, че за тях терорист е всеки, който може да уличи бившия подполковник Путин от КГБ като един от най-дейните мошеници в „Петрол срещу храни“.

— Ако Путин има някакво участие, на мен не ми е известно.

— Сунев и покойният Комогоров сигурно са решили, че знаеш нещо. В противен случай защо ще се опитват да ти видят сметката?

Певснер не отговори.

— За да те очисти, Сунев не е изпратил някой кубинец — второ качество убиец — пратил е Комогоров.

Певснер наблюдаваше Кастило с леден поглед.

— Хауърд Кенеди не е глупав — заяви той. — Знаел е, че рано или късно ще го заподозреш, че има връзки — или ще откриеш връзките му, както и стана — с руското разузнаване и ще ми кажеш. Много е възможно той да е казал на Сунев, ме сме се сближили и обменяме информация…

— Все пак Кенеди е работил доста дълго със Сунев, нали? Плащали са му добре — много по-добре, отколкото в Бюрото — за да им снася информация.

— Аз плащах на Хауърд добре и въпреки това не става въпрос за шестнайсет милиона долара — отвърна Певснер. — Първото ми подозрение към Хауърд — чувствах се гузен, че го подозирам — бе, когато се притесни за банковите документи, които сте взели от сейфа на Лоримър. Държа се така, сякаш си откраднал неговите пари.

— Искрено се надявам да са били негови — отвърна Кастило.

— Според мен е имал някаква уговорка с кубинеца. Кубинецът ще затвори устата на Лоримър, ще вземе документите, ще ги даде на Хауърд и двамата ще разделят плячката. Само че ти, Чарли, си провалил плановете му.

— Искам го, Алекс.

— Какво ще стане с него, след като го разпиташ?

— И за това съм мислил. Първо бях решил да го изпратя в онзи противен затвор в Колорадо, където затворниците прекарват по двайсет и три часа на ден, затворени в самостоятелни килии без контакт с останалите. След това един мой приятел от ФБР каза, че единственото, в което можем да го обвиним, е кражба на доклади на ФБР. Това означава, че ще влезе в затвора за пет до десет години. И това не е сигурно. Само че след две години ще бъде пуснат.

— Значи ще…

— Много ми се иска, но ние не действаме по този начин. Ще уредя да го изпратят в затвор, където ще бъде сред останалите, които причиняват доста неприятни неща на бившите агенти на ФБР. Дори се чува, че ги били изнасилвали. Доста редовно.

Прозвуча остро изсвирване и двамата погледнаха към къщата. Едгар Дешамп беше застанал на вратата на хола. Даде им знак, че конвоят е готов.

— За последен път ти казвам, Алекс — предупреди Кастило. — Не ми се пречкай.

— Ако го открия преди теб, ще ти кажа къде е. Мисълта разни типове да си прехвърлят Хауърд като сексуална играчка ми се струва подходящо възмездие за всичко, което е направил.

Двамата тръгнаха към къщата.

„Нуестра Пакеня Каза“

Кънтри клуб „Майерлинг“

Пилар, Провинция Буенос Айрес, Аржентина

10:05, 14 Август 2005

Онези, които Кастило наричаше „философите“, за разлика от „стрелците“, се бяха събрали в quincho, заприличало на класна стая с подредените дъски, преподавателя и учениците, които вдигаха ръка, за да получат разрешение да споделят мъдрите си мисли.

Учителят бе инспектор Джон Дохърти от ФБР. В групата на философите бяха специален агент Юнг, Ерик Кочиан, Алекс Дарби, полковник Алфредо Мунц и господин и госпожа Пол Сиено. Присъстваше и полковник Джейк Торине не толкова заради знанията, колкото заради аналитичния си ум. Кастило и Дешамп също присъстваха, въпреки че се смятаха за стрелци, не за философи. Класът си имаше и домашен любимец, който спеше подпрял глава на обувката на Кастило и от време на време издаваше странни звучащ на задоволство, които Кастило бе решил, че са предизвикани от сънищата му, в които се явява фландърско бувие от противоположния пол.