Уилям Грифин - Ловците

— Благодаря ти.

— Как ще го изкараме от хотела, за да го качим в автомобила?

— Нека първо проверим дали е там, след това ще се притесняваме за подробностите — отвърна Дешамп. — Благородният ни лидер залага на някого, на когото не може да се има доверие.

Кастило не му обърна никакво внимание.

— Защо е толкова пусто тук? — попита Кастило. — Има само няколко двумоторни и няколко „Чесна 172“.

— Зима е — обясни Хауъл. — Пунта дел Есте е затворена през зимата. Чакай да стигнем в града.

Десет минути по-късно Кастило видя дълга редица от високи блокове с изглед към широк плаж. Когато приближиха, се оказа, че щорите в почти всички апартаменти са пуснати, по улицата няма почти никакви автомобили (още по-малко по паркингите около сградите), а минувачите се брояха на пръсти.

„Направо не е за вярване“, каза си той.

Пет минути по-късно видяха „Конрад“. Внушителната сграда бе поне на двайсет етажа.

— Тук работи заради комарджиите — обясни Хауъл. — Но дори една четвърт не е пълна.

Зави по алеята към входа.

— Там се вижда някакво раздвижване — обади се Дешамп. — Това ме притеснява.

Паркингът пред входа бе пълен с автомобили. С изключение на две лимузини и фолксваген костенурка, всички бяха полицейски.

— Струва ми се, че ще бъде най-добре да се върнем на летището — предложи Дешамп.

— Я да поиграем на ротативките — предложи Кастило. — Днес ми върви.

— Според мен някой се е опитал да обере казиното и цялата уругвайска полиция е пристигнала — реши Дешамп и отвори вратата.

Тръгнаха по мраморните стъпала и бяха по средата на фоайето, когато някой извика:

— Алфредо?

Всички спряха. Мъжът крачеше към тях.

— Да знаеш само колко се радвам, приятелю — възкликна главен инспектор Хосе Ордьонес, когато сграбчи Мунц в мечешка прегръдка и го целуна. — Щях да ти се зарадвам още повече, ако беше сам.

Погледна останалите.

— Та това са моите приятели Дейвид Юнг и господин Хауъл от Културния отдел на американското посолство. Много ми е приятно да ви видя и двамата.

Обърна се към Кастило и Дешамп и протегна ръка към Едгар.

— Подполковник Кастило, аз съм главен инспектор Хосе Ордьонес от Федералната полиция. Отдавна ми се иска да се запозная с вас.

— Аз се казвам Смит — отвърна Дешамп. — No hable Espacol.

Ордьонес се усмихна и му стисна ръката.

— Аз съм Кастило — представи се Чарли.

— Хосе Ордьонес, подполковник — отвърна инспекторът и протегна ръка. — Не можах да повярвам, че толкова млад човек е извършил всичко онова, което говорят хората.

— Старая се — отвърна Кастило. — Ние да не би да попадаме на конгрес на полицията?

— Прилича ли ви на конгрес? — попита Ордьонес. — За съжаление, не е конгрес. По работа сме. Ваш съгражданин се е сблъскал с известни неприятности.

— Ами?

— Тъкмо се канех да позвъня в посолството ви, но след като господин Юнг и господин Хауъл са тук, това задължение отпада. Ще ги въведа в проблема. Нали нямате нищо против? Ако искате, елате и останалите.

Той посочи асансьора и всички се качиха.

От коридора влязоха в хола на апартамент 1808. Едната стена бе почти цялата от стъкло и разкриваше чудесна гледка към центъра на Пунта дел Есте и Атлантическия океан.

На креслата седяха двама мъже. Единият, който, изглежда, се бе строполил, бе с отворена уста. Облегалката на креслото бе оплескана с кръв и размазан мозък.

Другият бе Хауърд Кенеди.

Бе вързан към креслото с изолирбанд. В устата му имаше нещо — или червена топка, или топка в друг цвят, цялата пропита с кръв. Очите му бяха широко отворени.

Тялото му бе неестествено отпуснато и след малко, когато видя ръцете на Кенеди, Кастило разбра защо.

— Човек би казал — заяви спокойно Ордьонес, — че господин Кенеди е бил пребит до смърт не с бейзболна бухалка, ами с нещо като маша. Започнали са от пръстите на краката, след това са минали на стъпалата, подбедриците, след това са се прехвърлили на пръстите на ръцете, китките и така нататък. Познава се по наслагванията на кръв. Не са бързали много. Според нас този човек е Хауърд Кенеди.

— Наистина е Хауърд Кенеди — потвърди Кастило. — Бил е Хауърд Кенеди.

— Не сме сигурни кой е другият — призна Ордьонес.

— Това е подполковник Виктор Жданков — обади се Дешамп — от отдел Защита на Конституцията и антитероризъм към ФСБ.

— В паспорта му пише друго, господин Смит. — Ордьонес подчерта името. — По паспорт е чешки бизнесмен.

— Значи греша — примири се Дешамп.