Уилям Грифин - Ловците

Ефрейтор Лестър Брадли, истински стрелец, се занимаваше с радиостанцията. Беше получил инструкции, ако някой се обади от Вашингтон да търси подполковник Кастило, да съобщи, че в момента го няма, но ще се обади при първа възможност.

Оставаха много въпросителни и Кастило не искаше да прекъсва процеса.

Стрелците — старши сержант Дейвидсън, сержант Кенсингтън, Шандор Тор и Рикардо Солес — пазеха на смени, но нямаха нищо против, защото се бяха разположили на удобни шезлонги.

Едгар Дешамп одобри мерките, взети от охраната, но предложи на Кастило да вземе още стрелци. Каза, че за някои неща има доверие на Александър Певснер, но също така изтъкна, че Певснер вече знае къде се намира безопасната им квартира, и знае, че всички, които са запознати е фактите и събитията и могат да ги анализират, са събрани тук, което означаваше, че вилата е чудесна мишена за някой заинтересован.

Дешамп предупреди Чарли да не очаква Певснер да му съобщи къде се е покрил Хауърд Кенеди. Надпреварата бе започнала — при това с пълна пара — така че Кастило трябваше да се задейства, ако искаше да открие мръсника преди Певснер.

Чарли се двоумеше.

От професионална гледна точка бе съгласен с Дешамп — и с останалите — че на Певснер не може да се има доверие, че не би се поколебал да ги избие от първия до последния, за да защити себе си или семейството си.

Кастило вярваше на Певснер, макар и не напълно.

Очевидно бе, че се налага да послуша хората с повече опит.

Когато мобилният му звънна, той тъкмо си мислеше, че учебните занятия ще продължат поне една седмица — може би дори по-дълго — и трябваше да накара Брадли да се свърже с Дик Милър в комплекса „Небраска“ и да го помоли да каже или на генерал Брус Макнаб, или на Вик Д’Алесандро в Браг да пратят боен екип със следващия полет от Маями, като преди това ги облекат в цивилни дрехи, и да ги представят за футболисти.

— Hola! — обади се Чарли.

— А ти пък звучиш като Porteno.

— Кажи как са ските?

— Много добре, благодаря. Нашият човек е в 1808 в „Конрад“ в Пунта дел Есте.

— Сигурен ли си? — попита Кастило, преди да разбере, че връзката е прекъснала.

Дешамп го погледна любопитно.

— „Защо сте толкова страхливи, маловерци“ 21 21 Цитат от Матея 8.26 — (Б.пр.) — подхвърли Кастило и се обърна към Юнг. — Какво е „Конрад“ в Пунта дел Есте?

— Скъпарски хотел. Най-хубавият. Има казино.

— А летище?

— Има.

— Дейв, можем ли да отидем с „Гълфстрийма“ оттук до където и да се намира Пунта дел Есте в Уругвай?

— На Атлантическия е, на около сто километра от Монтевидео — обясни Юнг.

— А след това ще стигнем ли до Кито, без да зареждаме?

— Няма проблем. Какво ще правим на митницата при паспортен контрол?

— Ще се притесняваме, когато пристигнем в Щатите — отвърна Кастило.

Оплези се на Дешамп, затананика звучно и заяви:

— Разбирайте го както искате, по-добре не мога — това е от „Ботуши и седла“ 22 22 „Ботуши и седла“ — уестърн сериал от 1957 година — (Б.пр.) . Кенеди е в стая 1808 в „Конрад“ и отиваме да го приберем.

— Кои сме ние? — попита Дешамп.

— Ти, Мунц, аз и Пищовлията — уточни Кастило. — Алекс, можеш ли да се свържеш по обезопасена линия с представителя на ЦРУ в Монтевидео… как се казваше?

— Робърт Хауъл — отвърна Дарби. — Боб Хауъл.

— Да ни чака с кола — още по-добре с „Юкон“, ако не с ван, абе с нещо голямо — на летището на Пунта дел Есте. Кажи му, че тръгваме веднага.

— Да му кажа ли защо?

— Не, кажи му само, че е важно.

Макс затича доволно след Кастило.

— Този път няма да го бъде, приятел — реши Кастило.

Лаят и скимтенето на Макс се чуваше дори след като влезе във вилата и се насочи към вратата.

Летище „Пунта Дел Есте“

Пунта дел Есте, Република Уругвай

13:35, 14 Август 2005

Робърт Хауъл, „културен аташе“ в американското посолство, ги очакваше на малкото летище в син „Юкон“ с дипломатически номера.

Кастило го запозна с Дешамп — Хауъл бе чувал за него, но двамата никога не се бяха срещали — след това обясни какви са намеренията им: да хванат Хауърд Кенеди, да го върнат на летището и да го отведат в Щатите като кацнат в Кито, за да презаредят.

— Много ми се иска да участваш, но така само ще усложня нещата, така че можеш да ни дадеш автомобила и да се върнеш след два часа. Ако имаме късмет, ще оставя ключа под изтривалката.

— Участвам — заяви Хауъл. — Може да ни се наложи да използваме дипломатически имунитет. Ако имаме неприятности, в най-лошия случай ще ме изхвърлят като персона нон грата.