Уилям Грифин - Ловците

— Нищо не знаех за тези неща — призна Кастило. — Данъчните не са ли проявили интерес?

— Може и да не повярваш, подполковник, но има и неколцина готини данъчни. Научих повечето от онова, което ме интересуваше, от единия, който ми е приятел.

— Той умее ли да си държи устата затворена? — попита Кастило.

Ларсън кимна.

— На тях им съобщават, когато има движение на суми от десет хиляди и нагоре. Когато Матюс изтеглил десетте хиляди в брой, моят човек вече имал право да рови и разпитва.

— Когато го попитах дали, ако аз получа депозит от почти два милиона от офшорна банка, няма да ми се наложи да отговарям на някои въпроси, той отвърна, че данъчните веднага ще започнат с въпросите. Но не и ако си джамия. Джамията „Ари-Тег“, поне според данъчните, е религиозна институция. А религиозните институции не са длъжни да посочват членовете или дарителите. Не плащат и данъци.

— Мама му стара — ядоса се Кастило.

— Според мен цялата тази работа с атомните бомби куфарчета е пълен абсурд — заяви Ларсън. — Само че всичките тези пари…

— И парите, и да не изключваме факта, че Абдул Хатами и верните му мюсюлмани са помогнали на Благословените легиони на Мохамед да откраднат онзи „727“ — намеси се Бритън. Обърна се към Ларсън: — Вие знаете ли за самолета?

— Джоел ми каза — ухили се Ларсън и посочи Торине и Кастило. — Тези двамата го откраднали и го върнали. Подполковник, да не би да мислите, че парите идват от терористите?

— Нямам никаква представа откъде идват — призна начумерен Чарли. — Ще ви кажа само, че терористите не са глупави. Да не би да мислите, че ще дадат на този нещастник два милиона долара само защото го харесват, или за да ни забаламосат, защото са знаели, че ще разберем? Няма такова нещо. Въпреки това нищо не мога да кажа със сигурност.

Намеси се и Суонсън:

— Следвай пътя на парите. Говоря от опит, въпреки че в този случай нямам никаква представа какво да направиш. А Ларсън е напълно прав за банковата тайна на Кайманите.

— Разполагаме с кодиран списък, на който според нас са имена и адреси, извадени от тефтера, който намерихме в сейфа на Лоримър — обясни Кастило. — Досега, гениите във Форт Мийд би трябвало да са го декодирали. Освен това у мен са материалите, събрани от Ерик Кочиан за европейското участие в измамите, свързани с „Петрол срещу храни“. Представителят на ЦРУ в Париж знае много за САБД…

— Това пък какво е? — прекъсна го Ларсън.

— Атомните куфарчета — обясни Кастило. — Руснаците ги наричат „Специални атомни боеприпаси за диверсии“. Той вече пътува за Вашингтон. Може и да е пристигнал. В Буенос Айрес има двама агенти на ЦРУ, които също знаят разни неща по този въпрос. Знаем, че един от нинджите е кубински шпионин от върховете. — Той замълча. — Като цяло, информацията, с която разполагаме, е много разхвърляна. Можем единствено да се опитаме да навържем онова, което знаем. — Той въздъхна шумно. — Може ли да отидем да закусим?

Шосе 212

Близо До Дърам, Област Бъкс, Пенсилвания

11:55, 10 Август 2005

Радиостанцията на Тайните служби в черния „Юкон“ се включи, докато следваха криволичещия провинциален път.

— Пържола?

— Слушам.

— Голямото око пита къде е дон Жуан в момента, накъде сте се отправили и ориентировъчно време на пристигане. Ще изпрати такси.

Суонсън погледна Кастило.

— Не му казвай къде сме — нареди Кастило. — Джейк, нали отиваме в Балтимор?

— Международно летище Балтимор/Вашингтон „Търгуд Маршъл“ — поправи го Торине.

— Ще съобщя за часа на пристигане, когато разполагам с точната информация — заяви Чарли.

— Дон Жуан пътува за международното летище Балтимор/Вашингтон. Ще съобщи допълнително часа на пристигане — докладва Суонсън в боднатия на ревера микрофон. — Край на връзката.

Кастило забеляза любопитството в погледа на агента.

— Пет пари не давам дали знае къде съм — обясни Чарли. — В момента не искам да знае къде съм.

Суонсън кимна.

— Входът за фермата е на около шестстотин метра надясно — посочи Суонсън пет минути по-късно. — От магистралата не се вижда почти нищо — само непавирания път. Имам хора — много са добри — в една къща от другата страна на магистралата, които снимат всички, които минават по този път. Казахме на собственика на къщата, че разследваме наркотрафик.

— Засега ги познавам всичките — обади се Бритън. — До един са от джамията „Ари-Тег“.

— Имаме и една „Чесна 172“. Прелита над фермата на всеки два часа и снима — поясни Суонсън. — Има паркирани три каравани пред къщата…