Уилям Грифин - Ловците

— Хубаво самолетче — поздрави Бритън. — За пръв път го виждам.

— Как си, Джак? — Кастило стисна ръката на Бритън.

Бритън го запозна с останалите.

— Това са специални агенти Хари Ларсън и Боб Дейвис, а това е шефът им, специален агент наблюдател Фред Суонсън. И тримата са от Филаделфия.

— Аз съм стар приятел на Исаксън и Макгуайър — обясни Суонсън, докато се здрависваха.

— Значи знаете, че документите ми от Тайните служби са под въпрос.

— Знам, че идеята да ги получите е била на Джоел — отвърна Суонсън. — С две думи, сред приятели сте, подполковник.

— Наричайте ме Чарли — предложи Кастило. — Толкова отскоро съм подполковник, че когато някой го каже, се оглеждам, за да разбера за кого става въпрос.

Суонсън се разсмя.

— Предполагам, знаете, че и Джак не е очукан ветеран от Тайните служби! — продължи Чарли.

— Той ми разказа. Освен това призна, че Джоел го е вербувал, което означава, че е свестен човек. Освен това знам какво е правил във Фили. Исаксън разправя, че тъкмо когато искал да го прехвърли в охраната, ти си го отвлякъл, за да вършите нещо.

— А той — изобщо някой — разказал ли ти е за какво става въпрос?

— Джоел не каза нищо конкретно. Бритън се е затворил като мида. Когато попитах Макгуайър, той отговори, че ти си единственият, който можел да прецени дали имаме нужното ниво за достъп до секретна информация.

Кастило се замисли и кимна.

— Добре. Имате. Всичко, което ще ви кажа, е строго секретно по заповед на президента. Хайде да тръгваме и по пътя ще говорим.

— Къде отиваме? Към фермата ли? Там няма много за гледане — отвърна Бритън.

— Искам да видя какво представлява — отвърна Кастило. — Първо двамата с Джейк трябва да вземем по един душ и да се обръснем. След това да закусим. Полетът беше безкраен.

— Откъде пристигате? — попита Суонсън.

— От Буенос Айрес. Това е секретно.

Суонсън сви вежди, ала не каза нищо.

— Ние сме в хотел „Бетлихъм“ в Бетлихъм — уточни Бритън. — Не е като във „Фор Сийзънс“ баните не са мраморни — но има топла вода, кърпи и хубав ресторант и е близо до мястото, където отиваме.

— Супер.

— Предполагам, че и това е строго секретно — продължи Бритън. — Юнг се е обадил на Милър във Вашингтон, а Милър ми се обади на мен. Юнг бил в Маями и се канел да качи ковчега на Лоримър на самолета за Ню Орлийнс. Настоявал да разговаря с теб.

— И обратното — потвърди Кастило.

— „Ковчегът на Лоримър“ ли? — повтори Суонсън. — Може ли да попитам кой е Юнг?

— Дейвид Юнг е агент от ФБР, който вече работи за мен — обясни Кастило. — Жан-Пол Лоримър — американец, дипломат от ООН, затънал до шия в лайната на „Петрол срещу храни“, бе убит от неизвестни лица в имението си в Уругвай.

— Става интересно — отбеляза Суонсън.

— Тайните служби също са намесени — продължи Кастило. — Помолих Том Макгуайър да изпрати хора да наблюдават семейството на Лоримър, погребалния дом, самото погребение и всичко останало, за да видят дали няма да разпознаят някой от опечалените. Освен това така ще държат Юнг под око. Тези мръсници вече се опитаха да го отвлекат или направо да го ликвидират.

— Наистина е интересно — кимна Суонсън. — Нито Том, нито Джоел споменаха за тази работа.

— Казах ти вече, няма как да споменат — обясни Чарли.

— А онова, което ти казах за неизвестните лица, не беше съвсем точно. — Той погледна Бритън. — Джак, вече знаем кой е един от нинджите. Беше идентифициран — по пръстови отпечатъци — от едно уругвайско ченге като майор Алехандро Винченцо от кубинското разузнаване.

— Ами? — възклика изумен Бритън.

— Подполковник, нали разбираш, че събуди любопитството ми? — подхвърли Суонсън.

— Да се качим в един от „Юконите“ — предложи Чарли.

— Можем да ти разкажем какво става, докато Торине приключи със самолета. Едва ли ще успеем да ти разкажем всичко, но поне ще започнем.

Петнайсет минути по-късно Джейк Торине подаде кредитната карта „Американ Експрес“ на шофьора на цистерната, който я прие, без да задава въпроси, прекара я през машината и я върна заедно със слип за подпис. Торине подписа слипа — със собствения си подпис, но щеше да е необходим експерт, за да забележи, че надрасканата фамилия е „Торине“, а не „Кастило“ — и закрачи по нажежения от слънцето асфалт към черния „Юкон“, в който се бяха качили Кастило и останалите.

Специален агент Боб Дейвис от Тайните служби слезе от джипа, сгъна средната седалка, на която се бе настанил, и се прехвърли отзад, на третата редица седалки, за да може да влезе и Торине.