Уилям Грифин - Ловците

— Добре дошли в Уругвай, господине — поздрави единият на английски. — Позволете да се качим на борда.

— Разбира се — отвърна Кастило и се отдръпна, за да минат.

— Доколкото разбрахме, няма да сваляте багаж и всички пътници продължавате.

— Точно така.

„Как, мама ви стара, сте разбрали?“

— В такъв случай, сеньор, няма да има митническа и паспортна проверка. Екипажът може да отиде до кулата, за да провери прогнозата за времето и да предаде летателния си план.

— Благодаря.

— Ще зареждате ли, имате ли нужда от нещо друго?

— Ще допълним резервоарите. Освен това имаме нужда от малко храна.

Служителят погледна вана.

— Храната ви вече е уредена — отвърна той.

— Благодаря ви — кимна Кастило.

„От Юнг, който няма начин да не свърши онова, което му е поръчано“.

— Ще изпратим цистерна веднага — продължи служителят. — Заповядайте отново, следващия път за по-дълго — добави той с усмивка и слезе по стълбата, последван от колегата си.

Кастило се върна в пилотската кабина.

— Джейк, няма да има никакви усложнения. Просто предай летателния план.

— Къде, по дяволите, са пътниците ни? — попита на глас Торине.

— Нямам представа. Дай да оправим най-важното — летателния план.

Докато Торине стигне до вратата, ванът с надпис „Кетъринг“ се беше приближил толкова близо, че когато задната врата се отвори, почти докосна корпуса.

„Мама ви стара, помисли си Торине. Не можете ли да внимавате?“

Мъж в костюм скочи от вана на „Гълфстрийма“.

— Buenos tardes! — поздрави весело той, след това погледна разстоянието между вана и мястото, където бе застанал, поклати недоволно глава и заслиза по стълбите, Застана до задната част на вана и протегна ръце, сякаш искаше да хване някого.

Младо момиче скочи навън. Целуна мъжа по бузата, след това погледна Кастило, сякаш чакаше разрешение да се качи.

Кастило си помисли: „Това сигурно е по-малката дъщеря на Алфредо“.

Усмихна се и й махна да се качи.

Почти веднага от вана изскочи друга млада жена, след нея по-възрастна, целунаха мъжа една след друга и се качиха в самолета. Мъжът тръгна след тях, огледа пътническия салон и влезе.

— Внимавайте, най-добре да затворим — подхвърли той и дръпна щорите на прозорците зад канапетата.

Специален агент Уилям Д. Юнг — младши от ФБР се качи след тях.

— Някой ще ми каже ли какво става? — обърна се Кастило към Юнг.

— Подполковник Кастило, това е главен инспектор Ордьонес — посочи Юнг мъжа в костюма.

„Мили боже, какво му става на този Юнг? Как може да ме представя с истинското ми име и чин?“ Ордьонес се усмихна на Кастило и протегна ръка.

— Позволете ми да изразя искрената си благодарност, подполковник, за всичко, което правите за семейството на общия ни приятел Алфредо.

Кастило стисна ръката му, ала не отговори.

Ордьонес се обърна към Торине.

— Вие ли сте пилотът?

Торине кимна.

— Въздушен контрол е отсреща — посочи инспекторът. — Подайте план до Порто Алегре, Бразилия. По този начин ще привлечете много по-малко внимание, отколкото с дестинация толкова на север.

Торине сви рамене и погледна Кастило, сякаш питаше: „Защо не?“.

Кастило кимна.

— Освен това ви предлагам да излетите час по-скоро — продължи Ордьонес.

Торине слезе по стълбата, подмина цистерната с гориво, заобиколи сградата отляво и влезе с бърза крачка.

Ордьонес се обърна към Юнг.

— Ще ми помогнеш ли за храната, Дейвид?

Юнг кимна.

Ордьонес погледна насядалите по канапетата жени.

— В добри ръце сте. Аз ще се грижа за Алфредо. Vaya con dios!

Заслиза по стълбите и понечи да се качи във вана.

Юнг подаде на Кастило сгънат лист, гъсто напечатан.

— Всичко, което знам, е тук — рече той и тръгна надолу но стълбите.

Кастило понечи да разгъне листа, но преди да успее, Юнг го повика по име. Приближи до вратата. Юнг му подаваше запечатан контейнер. Кастило слезе до средата на стълбата и го пое. Малко непохватно остави контейнера на пода в пътническия салон.

Когато се обърна отново, Юнг му подаваше втори контейнер. Тъкмо го бе оставил и него и се обръщаше, когато забеляза, че Ордьонес дръпна Юнг във вана на кетъринговата служба.

— Обади се в офиса и остави номер, на който мога да се свържа с теб! — провикна се Кастило.

Юнг кимна и вратите на вана се затвориха. Почти веднага след това автомобилът потегли.

Кастило се усмихна.

„Обади се в офиса и остави номер, на който мога да се свържа с теб“, нареди мениджърът на проблематичния продавач.