Уилям Грифин - Ловците

„Мили боже!“

Усети, че жените го наблюдават. Влезе в салона.

— Аз съм Карлос Кастило, приятел на баща ви — представи се той на по-малкото момиче.

Тя му се усмихна срамежливо.

— Говорите много добър испански за Norteamericano — отбеляза момичето.

— Благодаря — отвърна Чарли.

— Ето го и Джейк! — провикна се Лопес от пилотската кабина.

Пет минути по-късно, Торине се беше разбрал с хората, които зареждаха, обиколи самолета, за да огледа всичко, качи се и затвори вратата.

— Вдигаме гълъбите, Фернандо — провикна се той и се обърна към Чарли.

— След като излетим, поемаме към Порто Алегре — обяви той.

Торине погледна жените и попита по-малкото момиче:

— Говориш ли английски?

— Si, senor. Малко.

Торине се усмихна.

— Аз съм пилотът. Ако стюардът не ви дава каквото поискате, само ми кажете. Искам да ви предупредя, че е от най-некадърните.

Тя му се усмихна и погледна Кастило. Чу се рев на двигатели.

Шейсет секунди по-късно „Гълфстриймът“ започна да рулира.

Кастило вече бе разгърнал напечатания лист и още преди самолетът да излезе на пистата, се бе зачел.

Подполковник,

Не бях сигурен дали ще ни остане време да поговорим.

Написах всичко, преди да тръгна за летището, защото имах известни съмнения, че могат да на отведат до един в белезници.

Ордьонес се оказа невероятно схватливо и хитро ченге. Извадихме късмет, защото е добър приятел на Мунц.

Той знае много — дори бих казал прекалено много — за имението.

Знае, че хеликоптерът на руския мафиот е бил там. Подозира, че и той е замесен.

Знае, че онова, което се е случило там, няма нищо общо с приказките, че Лоримър бил наркотрафикант.

Знае, че е свързано е „Петрол срещу храни“ Трябва да призная, че потвърдих подозренията му в тази връзка.

Знае, че парите са у нас. Няма доказателство, разбира се, но аз знам не по-зле от него, че е истински виртуоз в намирането на доказателства по въпросите, които го интересуват.

Идентифицирал е (по пръстовите отпечатъци) един от нинджите — майор Алехандро Винченцо от кубинското разузнаване, с когото се е запознал навремето, когато Кастро е бил на посещение в Монтевидео, а Винченцо е отговарял за охраната му.

Според мен веднага щом има възможност, трябва да поговорим по обезопасена линия.

Ако нещо съм оплескал, много съжалявам.

Кастило прочете бележката два пъти, сгъна я и я прибра в джоба си.

Когато „Гълфстриймът“ набра височина, той влезе в пилотската кабина и показа написаното на Торине и Лопес.

Международно летище „Сан Антонио“

Сан Антонио, Тексас

03:50, 10 Август 2005

Кастило се събуди, когато Лопес го разтърси за рамото. Спа неспокойно, защото след като излетяха от Кито, се бе свил на една от седалките в предната част на пътническия салон.

По-младото момиче се бе отпуснало на седалката срещу него. Госпожа Мунц и по-голямата й дъщеря бяха полегнали на канапетата. Когато отвори очи, Кастило забеляза, че са се изправили, че очите на малката, изпънала гръб, издават загриженост, дори страх.

След това забеляза защо.

В салона имаше четирима непознати. Единият бе в спретната униформа на лейтенант от имиграционното бюро. Другите двама бяха тежко въоръжени, облечени в черни гащеризони, на гърдите с емблеми на служба „Американски митници“.

Един от митничарите, едър мургав мъж, стискаше „Узи“ с насочено напред дуло и Кастило веднага му се сопна:

— Насочи тъпото си оръжие към пода! — излая той на английски.

— Гринго! — предупреди го предпазливо Лопес.

Офицерът насочи „Узито“ към Кастило.

— Значи не говориш английски? — сряза го Кастило на испански. — Не насочвай това чудо към мен!

— Спокойно, господине — обади се лейтенантът от имиграционните.

Погледна едрия с „Узито“ и нареди:

— Спусни надолу оръжието.

— Така вече е по-добре — отвърна все още вбесеният Кастило.

— Карлос — обади се Лопес, — господата искат да претърсят самолета и багажа ни. Торине предположи, че ще искаш да поговориш с тях.

— Ще претърсим самолета, не разбрахте ли? — озъби се едрият мургав митничар.

Кастило го погледна в очите.

Тогава, господине, с цялото си уважение, предлагам да започнете със съдържанието на куфарчето ми — подхвърли саркастично той. — На земята до вас е.

Какво има в куфарчето? — попита едрият.

— Документите ми — отвърна Кастило. — Аз съм специален агент Кастило от Тайните служби.