Уилям Грифин - Ловците

— Ще ми отнеме малко повече време, господине. Заминавам първо за Тексас, след това за Пенсилвания.

— Това е едно от нещата, за които спешно трябва да поговорим, Чарли. За куфарчетата в Пенсилвания. Човекът, който трябваше да разговаря с мен, така и не се появи. Независимо от часа, обади ми се, когато пристигнеш във Вашингтон. И го доведи със себе си.

— Стига да е възможно, господине. Но ще се видя с него, преди да дойда във Вашингтон.

— А би ли ми казал защо ще ходиш в Тексас?

— Бе отправена заплаха към семейството на един от основните ми източници на информация. Ще ги доведа в Щатите, за да са на сигурно място.

— Как прецени, че заплахата е истинска? За източника и семейството му? Или заплахата е отправена единствено към семейството? Къде ще ги отведеш?

— Освен всичко друго, бе направен опит — имам основание да вярвам, че става въпрос за същите неизвестни лица, които бяха в имението — да отвлекат специален агент Юнг. Той бе ранен.

— Това ли е основанието ти?

— Трупът не може да бъде идентифициран. Нападателят е бил приготвил спринцовка с приспивателно. Същият начин на действие както при двата опита за отвличане досега — на източника ми в Будапеща и госпожа Мастърсън.

Монтвейл изсумтя.

— А ти нямаш никаква представа кои са тези хора, така ли, Чарли?

— Имам няколко теории. Ще ви разкажа подробно, когато се видим.

— Как е Юнг? Ще се оправи ли?

„А, сети ли се да попиташ за Юнг?“

— Куршумът е направил дупка в ръката му. Извадил е късмет.

— Да не би да използват вече пушки?

— Юнг е бил прострелян, докато уругвайските полицаи са стреляли по лошия.

— А какво казва уругвайската полиция по въпроса?

— И за това исках да поговоря с вас — отвърна Кастило.

„Въпреки че точно сега нямам никаква представа какво да кажа“.

— Значи ни предстои дълъг разговор.

— Господине, моля да ме извините, но забравих останалите въпроси, които ми зададохте.

Монтвейл се замисли за момент.

— А, да. И източника, и семейството ли ще доведеш, или само семейството?

— Само семейството, господине. Съпругата му и двете му дъщери.

— Къде в Тексас ще ги заведеш?

— В „Дъбъл Бар Си“. Ранчото е на семейството ми. Изолирано е.

— И плува сред море от петрол някъде в Тексас.

„Господи, и това ли знае?“

— Вчера това се оказа доста полезна информация — обясни Монтвейл. — Ще ти разкажа, когато се видим.

Кастило не отговори. „Този какви ги дрънка?“ Монтвейл продължи:

— Предполагам си помислил за охраната на ранчото?

— Да, господине, уредих агенти от Тайните служби да са там, когато пристигнем.

— Чух нещо по този въпрос — отвърна посланикът и думите му прозвучаха като обвинение. — Защо?

Кастило отново не отговори.

— Мога ли да ти помогна с нещо, Чарли? Имаш ли нужда от нещо?

— Много ли ще ви затрудня, ако ви помоля да изтеглите Едгар Дешамп от Париж, докато приключим с цялата тази работа? Той е представител на ЦРУ…

— Знам кой е — прекъсна го Монтвейл. — Щом смяташ, че е необходимо, ще го кача на първия самолет.

— Мисля, че е много важно, господине.

— Значи ще бъде на следващия самолет. Сигурно ще бъде във Вашингтон, преди ти да се върнеш. Нещо да му кажа ли?

— Не, господине.

— Но ти ще ми кажеш защо ти е, когато се видим, нали?

— Да, господине, разбира се.

— Знам, че се повтарям, но трябва да поговорим колкото е възможно по-скоро.

— Добре, господине.

— Нещо друго, Чарли?

— Не, господине.

— Беше ми приятно да си поговорим — отвърна Монтвейл и затвори.

— Белият дом.

— Трябва да разговарям с господин Ото Гьорнер във Фулда. Германия — заяви Кастило. Номерът е…

— Ото Гьорнер — прозвуча гласът на изпълнителния директор.

— Обаждам се от Белия дом, господин Гьорнер — представи се телефонистката на немски. — Бихте ли изчакали да ви свържа с подполковник Кастило?

— Подполковник, тази линия не е обезопасена, повтарям, не е обезопасена.

— Ясно. Благодаря — отвърна Чарли. — Wie gehts, Otto!

На Ото Гьорнер не му стана никак приятно да му се напомня, че на Кочиан му е необходима защита, както и че Кастило трябва да моли за съдействие аржентинското ДРУ.

— Знаеш какво се случи в Будапеща, Ото — натякна Чарли. — Дори без да намесваме аржентинците, той е на по-сигурно място тук.

— А ти имаш ли доверие на аржентинците?

— Вярвам, че ще действат, за да опазят интересите си. Освен това той е заобиколен от свестни хора.

Гьорнер помълча малко.