Уилям Грифин - Ловците

— Моля?

— Чух, че си получил една хубава кръгла сума. Почти шестнайсет милиона долара.

— Ослушвал си се значи? — попита Кастило, след това продължи, без да даде възможност на Певснер да отговори: — Значи преминахме на втория етап от приятния разговор?

— Така ли, Чарли?

— Да си поговорим за Будапеща — предложи Кастило. — Ти си унгарец, нали? Или поне имаш унгарски паспорт.

Певснер не отговори.

— Като човек, който познава Будапеща и непрекъснато се ослушва, за да хване всички клюки, значи знаеш кой е Крик Кочиан.

— Чувал съм това име.

— Прекрасен възрастен джентълмен — уточни Кастило. Важното е, че ми е почти роднина.

— Какво ще рече „почти роднина“?

— Приятел е на дядо ми и на майка ми.

— А, да, все забравям, че си Госингер — подхвърли Певснер.

— Та въпросният чичо Ерик ме е люлял на ръце, когато съм бил още малък. — Чарли замълча за няколко секунди. — Сигурен съм, че ще разбереш колко се разтревожих, когато разбрах, че някакви неприятни хора са се опитали да го отвлекат на „Моста на свободата“, а след като не успели, решили да го убият.

— Чарли, понякога хората, които си врат носовете там, където не трябва…

— И съм сигурен, че ти е ясно колко се разтревожих онзи ден, когато същите хора — признавам, че по всяка вероятност са се опитвали да спипат чичо Ерик — нахлуха в стаята ми в „Гелерт“ и насочиха „Мадсъни“ към мен. Толкова се разтревожих, че напълно изгубих самообладание.

— Направо не мога да повярвам — отвърна Певснер.

— Дори не се замислих — продължи Чарли. — Направо ги очистих. Което означава, че нямаше как да ги разпитам, за да разбера кой ги праща.

— Значи не знаеш кой ги е изпратил?

— Не знам. Но подозирам, че хората, които са причината да изгубя самообладание, са или от Щази, или от Унгарска държавна сигурност.

— Отдавна вече няма Щази. Няма и старата Унгарска държавна сигурност.

— Американските морски пехотинци казват: „Станеш ли пехотинец, си пехотинец завинаги“. Кой друг използва гарота, за да елиминира врага?

— Нямам никаква представа кой използва гарота — отвърна Певснер. — И изобщо не ми е ясно защо ми разправяш всичко това.

— Веднага ще ти обясня, Алекс. Напълно прав си. Чичо Ерик има противния навик да си пъха носа там, където според другите не трябва. Като например по места, където някои хора имат още по-противния навик да тъпчат смрадливия си боклук. Та аз имам една теория, според която хората, които са се опитали да отвлекат чичо ми Ерик, са искали да разберат колко имена е изровил от боклука. Не мислиш ли, че съм прав?

— Много вероятно е да си прав.

— Най-тъжното е, че тези хора се опитват да залостят вратата на обора много след като кравата е хукнала нанякъде.

— Май нещо не те разбирам — отвърна Певснер.

— Опитвам се да ти кажа, че всичката информация, която Кочиан е събрал, вече е във Вашингтон. Въпросните хора не могат да върнат кравата в обора, преносно казано. С едно ново похищение, въпросните хора единствено ще привлекат повече внимание към себе си, а в момента това е последното, което им трябва, и съм сигурен, че ако има как, ще го избегнат. Ако направят нов опит да ликвидират или отвлекат Кочиан, ще приема действията им за лична обида.

— Така и не разбирам защо ми разказваш всичко това.

— Защото искам да се свържеш с въпросните хора и да им предадеш онова, което току-що ти казах аз.

— Защо реши, че знам кои са? А дори да знам, защо мислиш, че ще им предам?

— Стига, Алекс, много добре знаеш. Това са същите хора, които са ти казали за шестнайсетте милиона и…

— А да ти е минавало през ума, че Мунц може да ми е казал?

— Няма начин, Алекс. Той не знае за тези пари — засече го Кастило. — Докато пътувахме насам, прочетох записките на Кочиан. Безкрайни списъци с имена. До някои от тях са отбелязани дати. След имена като Респин, Василий, например или Певснер, Александър, има въпросителни. Това означава, че са попаднали в полезрението на Кочиан и той си е отбелязал да провери по-задълбочено за какво става въпрос.

Очите на Певснер отново станаха леденостудени, когато погледна Кастило. Продължаваше да мълчи.

— Твоето име — имената — бяха в списък, който взех от представителя на ЦРУ в Париж — продължи Чарли. — Така и не ми остана време да разпитам представителя на ЦРУ в Будапеща каква информация е събрал за теб. Никак няма да се изненадам, ако и те тъпчат всичко, което им попадне за теб, в някоя дебела папка.

— Това никак няма да ме изненада, но не разполагат с нищо за участието ми в „Петрол срещу храни“, защото нямам нищо общо.