— Наистина ли, Чарли? — Ана Певснер стисна ръцете му. — Наистина ли ще вземеш? Проверих във всички магазини в Буенос Айрес, а те ме гледаха като луда.
— Смятай, че го имаш.
„И ако в магазина на посолството нямат, шефът на Звеното за организационен анализ ще трябва да поръча поне десет килограма от най-доброто брашно за палачинки да пристигне с дипломатическа поща.
Като доставиш удоволствие на мадам Певснер и на Алекс — младши, е все едно да доставиш удоволствие на Алекс — старши. А това за него е много по-ценно от авиониката в «Черокито», която излезе петдесет хилядарки“.
— Как ще изнесеш брашното? — полюбопитства Певснер.
В превод това означаваше: „Без никой да разбере, че А. Певснер, виден руски мафиозо и международен трафикант на оръжие, се подвизава в кънтри клуба на Буенос Айрес“.
— Ако не успея да дойда, може да се видим някъде с Янош.
— Само кажи къде и кога, Чарли — отвърна с готовност Певснер. — Янош ще те чака. Алекс наистина е полудял по тези палачинки.
— И двамата — уточни Ана.
— Или пък ще се видя с Хауърд Кенеди — отвърна Кастило. — Той е във „Фор Сийзънс“, нали? И аз съм там.
— В момента Хауърд го няма — призна Певснер.
— Тогава полковник Мунц.
— Той не ти ли каза, Чарли? — намеси се Ана.
— Какво да ми каже?
— Направо няма да повярваш — започна тя. — Знам, че не трябва да се усмихвам, но той е бил — или по-точно казано беше — полицай толкова години, преди да започне работа при Алекс. Да знаеш, Чарли, че се прострелял в рамото, докато си чистел пистолета.
— Добре ли е? — попита Кастило и погледна Певснер.
— Нищо му няма — отвърна Певснер.
— Да знаеш само колко неловко се чувства — усмихна се отново Ана.
— Прати му много поздрави — поръча Кастило. — Не споменавай, че си ми казала какво му се е случило. Много добре разбирам колко неловко се чувства.
Мила, би ли ни извинила? — обърна се към съпругата си Певснер, докато пиеха втората чаша чай и кафе. — Двамата с Чарли трябва да огледаме хеликоптера.
— А след това трябва да се върна в Буенос Айрес — уточни Кастило. — Много благодаря за закуската. Спасихте ми живота.
Той се изправи и Ана наклони глава, за да я целуне по бузата.
Певснер също се изправи, отвори една от френските врати и даде знак на Чарли да мине пред него.
По средата на поляната, на която бе хеликоптерът, Певснер заговори:
— Кога искаш да обсъдим проблема, заради който си дошъл? Преди да ми покажеш как мръсникът ме е прецакал с авиониката или после?
— После — реши Чарли след секунда размисъл и добави: — Алекс, не съм казал, че те е прецакал. Просто казах, че не е най-добрата. Има разлика.
— Няма. Казах му ясно, че искам най-доброто, а се оказва, че не съм получил това, което съм искал. Това си е чиста проба прецакване.
— Щеше да е прецакване, ако ти беше взел пари за по-добра авионика от тази, която искаш. Ако ти е взел колкото трябва, всичко е наред.
Певснер се отказа да спори, но лицето му показа, че не приема аргумента на Чарли.
„Господи, сега обмисля как да пречука продавача“.
— Алекс, продавач на хеликоптери с бенка по средата на челото ще накара някои хора да започнат да задават въпроси. А ти не искаш да стигнат до теб, нали?
Певснер кимна мрачно и Кастило малко се успокои. „Дано да съм успял да му набия малко ум в главата“.
— Това е, Алекс — завърши Кастило, след като показа на Певснер къде трябва да се инсталира новата авионика. — Самата инсталация не е нито трудна, нито сложна. Новата авионика ще пасне точно на мястото, откъдето извадят старата. Просто гледай… накарай пилота си да наблюдава внимателно калибровката.
— Задължително — кимна Певснер. — Много ти благодаря, Чарли.
— Както вече ти казах, това е в знак на благодарност за услугата, която ми направи.
— И по всяка вероятност очакваш нова услуга.
— Няма да е точно сега.
— Хората са казали, че на харизан кон зъбите не се броят, но я ми кажи колко струва това удоволствие.
— Какво значение има?
— Има значение кой е платил — отвърна Певснер.
— Ако питаш дали някой не е набутал някое проследяващо устройство — или някоя друга хитра джаджа — отговорът е не. Ако човекът, който се занимава с авиониката, е добър, той ще провери дали няма нещо нередно.
— Кой е платил?
— Да кажем, че добрият ти приятел Чарли наскоро получи една хубава кръгла сума и искаше да сподели с някого радостта си.
— И аз чух подобно нещо.
Читать дальше