Уилям Грифин - Ловците

— След като вече се разбрахме, аз съм Чарли Кастило. Това е полковник Джейк Торине, братовчед ми Фернандо Лопес, Шандор Тор и Ерик Кочиан.

— А това е Макс — намеси се Ерик Кочиан, пристъпи към нея и — успя да я изненада — като пое протегнатата й ръка и я целуна. — За мен е огромно удоволствие, госпожо.

От вратата се понесе странна музика.

— Това трябва да е шефът — реши Сузана Сиено. — Музиката се включва, когато някой натисне копчето за вратата на гаража.

Тя се обърна и отвори врата, която, изглежда, бе на гардероб. Отвътре се показаха монитори. На единия забеляза джип „Чероки“, който чакаше вратата на гаража да се отвори. На другите се виждаха гаражът, асансьорът, коридорът на етажа, фоайето, тротоарите и няколко антени на един покрив.

Ерик Кочиан изви вежди, но не каза и дума.

На единия от мониторите „Черокито“ влизаше в гаражна клетка. Отвътре слезе Алекс Дарби. Видяха как сваля огромна торба, изглежда, пълна с тежки метални предмети — като например оръжие — и тръгва към асансьора.

Госпожа Сиено отвори вратата към коридора, преди асансьорът да спре. Дарби влезе в апартамента, остави тежката торба и протегна ръка на Кастило.

Кастило я пое.

— Радвам се да те видя, Алекс.

Дарби тъкмо протягаше ръка към Торине, когато музиката зазвуча отново. Всичките обърнаха към мониторите. Паркираше фолксваген „Пасат“. От него слезе Тони Сантини от Тайните служби и отвори багажника. След него се показаха старши сержант Джон Дейвидсън и ефрейтор Лестър Брадли от морската пехота, и двамата в цивилни дрехи.

Кастило се ухили.

„Дейвидсън! Нямам представа как си попаднал тук, Джон, но много се радвам да те видя!“

Когато мониторите ги показаха в асансьора, забелязаха как Дейвидсън се оглежда и забелязва камерата.

Кастило погледна Торине и забеляза, че Джейк изви вежди, когато позна Дейвидсън. След това забеляза, че Кастило гледа към него, и изви вежди още повече.

Сузана Сиено отвори вратата.

Дейвидсън се усмихна, пусна сака на земята и поздрави Кастило.

— Добро утро, подполковник. Позволете на старши сержанта да ви поздрави с повишението.

— На този старши сержант не мога да не позволя. Само че подполковникът е изненадан, че козирувате, когато не сте в униформа.

— Старши сержантът моли подполковника за извинение, тъй като си позволи да наруши военния етикет.

Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.

— Не знаех, че ще идваш, Джон, но със сигурност мога да заявя, че много се радвам да те видя.

— Господи! — възкликна Дейвидсън, разпери ръце и притисна Кастило в мечешка прегръдка. — Много се радвам да те видя, Чарли.

Когато се освободи, Кастило се обърна към Брадли:

— За теб не съм толкова сигурен, Брадли. Мислех, че в „Макол“ ще бъдеш на сигурно място.

— Това не беше от най-блестящите ти идеи — обади се Дейвидсън. — Дребният се набиваше на очи като кур…

Дейвидсън забеляза Сузана Сиено.

— Като дама със съмнителен морал в божи храм ли? — довърши тя с усмивка.

— Да, госпожо.

— Госпожо Сиено, запознайте се със старши сержант Дейвидсън — представи ги Кастило.

— Наричайте ме Сузана.

— Радвам се да те видя, Джон — обърна се Джейк Торине към Дейвидсън. Двамата си стиснаха ръцете.

Алекс Дарби се намеси:

— Преди да продължите в този дух, искам да си кажа някоя и друга дума с теб, Тони, и с теб, Чарли.

Кастило кимна.

— Сузана, може ли да влезем тук? — Дарби посочи една от вратите.

— Разбира се — отвърна тя.

Дарби ги поведе към просторната баня с облицовани в мрамор стени. Ваната и душ кабината бяха пълни с електроника, а на мивката имаше още неща. Вода имаше, но по полиците, чак до тавана, бяха подредени електронни уреди.

— Наблюдаваме кубинците — обясни Дарби. — Не толкова тях, колкото хората, които влизат и излизат от посолството им. И следим всичките им комуникации. Понякога е много интересно.

— Сиено ми каза.

Дарби се обърна към него.

— Пак ме хващаш в крачка, Чарли — започна той. — Посланик Монтвейл ми позвъни и поиска да му се обадя незабавно — на него лично — ако се появиш.

Кастило кимна и попита:

— Ако се появя, не когато.

— Ако — потвърди Дарби. — Затова не съм му съобщил, че си се обаждал от Рецифе. След като вече си тук… кажи какво да направя.

— Кажи му, че съм тук. Още по-добре, обади му се, за да му кажеш, че съм ти се обаждал и съм те помолил да му се обадиш, за да му кажеш, че когато пристигна, ще му се обадя в мига, в който намеря малко време.