Уилям Грифин - Ловците

— Той знае за парите — призна Кастило. — Което ни връща на въпроса. Как да ти дам парите за наема, Алекс?

Дарби се замисли за момент.

— Необявената сметка е в „Банко Галиция“. Агенцията прехвърля пари в нея през швейцарска сметка. Можеш и ти да направиш същото.

— Колко време ще отнеме, за да ги прехвърля от банка „Ригс“? По-точно колко време ще мине, докато ти получиш превода?

— Не знам. Двайсет и четири часа, предполагам.

— Дай ми номера на сметката, ще звънна на Дик Милър и ще го накарам да прехвърли сто хиляди. Ще има още разходи, освен това трябва да дам някакви и на Дейвидсън за непредвидени разходи.

— Дейвидсън същият ли е, за когото го мисля? — попита Дарби.

— Зависи кой мислиш, че е.

— Ако не греша, последния път го видях в Кабул. И двамата се бяхте издокарали в роби, с бради. По онова време бяхте бавачки на едни ентусиасти, изпратени от Ленгли, наумили си, че ще спечелят войната за две седмици.

— Да, за същия Джон става въпрос. Между другото, не изгуби нито един от младите наивници. Много се зарадвах, когато го видях да слиза от колата ти.

— Ти не знаеше ли, че ще идва? — попита Сантини.

Кастило поклати глава.

— Докато чакаме парите, подпиши договор за къщата — може би още днес — с парите, с които разполагаш.

— Става — съгласи се Дарби. — Сигурен ли си, че не искаш старецът да остане тук?

— Той се казва Ерик Кочиан — напомни му Кастило. — Освен това ми е стар приятел е и изключителен човек. Много ми се иска да го оставя тук, но едва ли ще се съгласи. Трябва му място точно като в „Майерлинг“. Той си мисли — заради името вероятно — че има някаква връзка с австрийците или унгарците, замесени в скандала „Петрол срещу храни“.

— Нищо не разбирам — призна Дарби.

— Не си ли чувал историята? Засрами се, Алекс.

— Каква история? — намеси се Сантини.

— „Майерлинг“ е била императорската ловна хижа на Франц Йосиф. Принц Рудолф, след като баща му нарежда да се отърве от някаква шестнайсетгодишна баронеса, с която се чукал, застрелва момичето, след това се самоубива. Това е една от версиите. Научих я от леля — унгарка — а Кочиан вярва в другата версия — че Франц Йосиф поръчал да ликвидират принца, когато научил, че малкият заговорничи с унгарците и иска да стане крал на Унгария. Според Кочиан „Майерлинг“, кънтри клубът е построен с пари от „Петрол срещу храни“ и името е избрано много хитро.

— Това вече е прекалено, Чарли — реши Сантини.

— Както и онова, което направиха шестимата нинджи в имението „Шангри-Ла“ на Лоримър. Не съм казал, че вярвам на Кочиан но, от друга страна, той е невероятен журналист. Който и да стои зад покушенията срещу него, е наясно, че знае повече, отколкото му се полага. Както и да е, ако успея да го измъкна оттук и да го опазя жив през следващите два дни, може и да накарам лошите да се свият в черупките си.

— И как точно ще стане това? — попита Дарби.

— Не питай, Алекс.

Дарби сви рамене.

— Сега ме интересуват — продължи Чарли — кутиите, които изпратих с дипломатическа поща до посолството, и черният автомобил.

— Посланик Силвио ми ги предаде и дори не попита както има в тях. Той е свестен човек, Чарли. Не ми се иска да изгори покрай цялата тази работа.

— Ще направя всичко по силите си, за да остане чист — обеща Кастило. — Кутиите къде са?

— На задната седалка на едно „Чероки“ — отвърна Дарби и добави: — Регистрирано е на името на един тип в Мар дел Плата. — Подхвърли ключовете на Кастило. — Документите са в жабката.

— Благодаря. Сега трябва да позвъня на Дик Милър и да му кажа да се оправи с парите.

Дарби кимна.

— А вие — не само вие, някой от останалите — трябва ли да ходи в посолството? — попита Кастило. — Ще ви остане ли време, да прегледате материалите на Кочиан, да не би нещо да ви се стори познато, да откриете връзка. Поне докато се върна.

— Откъде?

— Откъдето отивам, Алекс — усмихна се Кастило.

— Любопитството ми е по-силно от волята — усмихна се на свой ред Дарби.

— И при мен е така — призна Сантини.

Дарби вдигна слушалката на телефона с дебелия кабел.

— Белия дом, нали?

— Точно така.

— Отново е Дарби — представи се той. — Чакам обезопасена връзка с Белия дом.

Пилар, провинция Буенос Айрес, Аржентина

10:25, 8 Август 2005

Кастило се зарадва, когато видя знака, който насочваше към хотел „Шератон Пилар“. Не бе сигурен дали е уцелил правилния път към кънтри клуб „Буена Виста“.