Уилям Грифин - Ловците

— Странно, че питаш — учуди се Дарби. — Тъкмо се канех да кажа „Какво съвпадение“.

— За какво става въпрос?

— Познай кого са простреляли снощи в Монтевидео неизвестни лица.

— Юнг ли? — попита Кастило, неспособен да повярва.

— Причакали го пред апартамента му, когато се връщал от имението. Сигурно са щели да го спипат — имам предвид да го отвлекат — ако уругвайските ченгета не са го били поставили под наблюдение.

— Лошо ли е ранен?

— Уругвайските ченгета уцелили с три куршума единия. Другите, вероятно двама, избягали. Юнг го простреляли в ръката. Надупчили са го. Костта не е засегната, от куршума. Юнг е същият като тебе, Чарли — и той се промъква между капките. Стоял е непосредствено до лошия, когато ченгетата са го целнали.

— А онзи, когото са убили?

— Няма как да бъде идентифициран. Но пък е носел спринцовка, пълна с кетамин — много силен транквилант — която е имал намерение да инжектира на Юнг.

— Господи! — възкликна Кастило.

— Ти разбра ли клюката? Посланик Макгрори е решил, че Лоримър е наркодилър.

Кастило кимна.

— Казано му е, че нападателите на Юнг са искали да му свият колата.

— Уругвайските ченгета приемат ли тази версия?

Дарби кимна.

— Не знам какви са мотивите им, но те са пробутали тази версия на Юнг. Просто не разбирам защо.

— И на мен не ми е ясно.

— Щом Макгрори вярва, че Лоримър е наркодилър, сигурно ще реши, че Юнг е застрелян от друг наркодилър, а уругвайските ченгета не искат да си признаят. Искрено се надявам да стане така. Ако Макгрори открие какво се е случило в имението, тогава работата яко ще се разсмърди. Остави другото, ами и посланик Силвио ще пострада, а това не бива да става.

— Можеш ли да се свържеш с Юнг? Той в болница ли е?

— Отказал е да остане. Боб Хауъл му е бавачка, заедно с още някакъв агент от ФБР, с когото са били в имението, и — готов ли си за лошите новини? Въпросният агент сам се е усетил какво точно е станало при Лоримър.

— Да го вземем при нас. Не искам някой от Монтевидео да го дръпне преди това. Можете ли бързо да го доведете?

— Два часа след като му звънна, ще бъде тук — отвърна Дарби и кимна към телефона.

— Пак остава въпросът с безопасната квартира — продължи Кастило. — Според мен тук не става. Първо, прекалено много сме. Има ли възможност да използвам вилата от предишния път?

— В „Майерлинг“ ли? Не, а може би — да.

— Кажи сериозно, Алекс.

— В момента е заето — отвърна Дарби. — Има една вила, която се дава под наем и ще бъде подходяща.

— Наеми я — нареди Чарли. — Колко бързо може да стане?

— Единственият проблем е наемът. Искат четири хиляди на месец. Първият и последният месец се предплащат при подписването на договора, плюс още два месеца предварително, които остават депозирани за всеки случай. Това прави шестнайсет хиляди. Приблизително с толкова разполагам в банковата си сметка. Ако поискам още пари, в Ленгли ще започнат да питат защо са ми.

— Парите не са проблем — отвърна Кастило. — Сега разполагаме с благотворителен фонд „Лоримър“.

— С какъв фонд?

— Лоримър имаше почти шестнайсет милиона, пръснати в три банки в Монтевидео. По-голямата част сега са прехвърлени в „Лихтенщайнише Ландесбанк“ на Каймановите острови.

— На твое име ли са? — полюбопитства Дарби.

Чарли кимна.

— Как го направи?

— Не питай — сви рамене Кастило. — Седем милиона похарчих, за да купя самолет. Един „Гълфстрийм“.

— Купил си самолет с парите на Лоримър? — слиса се Сантини.

Кастило кимна усмихнат.

— „Гълфстрийм“! Страхотно е, Тони, да можеш да се отървеш от граничния контрол и висенето на опашки по летищата. Трябва и ти да си купиш.

— Мили боже, Чарли! Ти си напълно луд! — възкликна Дарби. — Знаеш ли как ще изперка Монтвейл, когато разбере, че си откраднал парите на Лоримър и си купил с тях „Гълфстрийм“?

— Всъщност идеята беше негова. Според мен беше решил, че тази хубава кръгла сума му се полага за негови нужди. И щеше да стане така, ако не контролирах аз парите. Още не съм му казал за самолета.

— Ами когато разбере?

— Единствено може да отиде при президента и да му каже — както сам беше предрекъл, — че действам импулсивно и необмислено, а самолетът ще му послужи за доказателство. От друга страна, може да реши, че идеята си я бива. Ако успее да дръпне Звеното за организационен анализ под крилото си — а той не крие намерението си — самолетът ще стане негов.

— А какво ще направи президентът, когато разбере за парите? — притесни се Сантини.