Уилям Грифин - Ловците

— Добре ли сте, сеньор Юнг?

„Този пък откъде знае името ми?“

— Може ли да сваля ръце?

— Разбира се, сеньор — отвърна сержантът и добави: — Ранен сте, сеньор Юнг!

Юнг погледна лявата си ръка. Сякаш някой бе направил дупка през нея. Започваше да кърви обилно.

Юнг си помисли: „Обикновено ловджийските сачми са с обща тежест от 1,5 унции. Всяка сачма има груба ударна сила на 36-калибров куршум от автоматичен «Колт»“.

Уайът Ърп е стрелял три пъти. Това означава, че наоколо са пищели и рикоширали изстрели, всеки с приблизителната ударна сила на 32-калибров патрон от автоматичен „Колт“. Извадих страшен късмет, че само един ме целна.

Облегна се на стената и извади кърпичка.

Притисна я към ръката си и едва сега забеляза, че стъклата и вратите на „Блейзъра“ са надупчени с поне шест куршума.

Международно летище „Хорхе Нюбъри“

Буенос Айрес, Аржентина

07:20, 8 Август 2005

Кастило бе на дясната седалка по време на последната част от полета от Рецифе, Бразилия, а Торине бе на пилотското място. Когато приближиха „Хорхе Нюбъри“, Торине каза:

— Ако си успял да овладееш егото си, помощник-капитане, можеш да приземиш самолета.

Докато гасяха двигателите преди хангара на „Джет Еър“, Торине отбеляза два недостатъка.

— Спускането ти беше прекалено дълго, Чарли.

— Знам.

— Колкото по-малко товар и пътници имаш, толкова по-трудно е спускането.

— Ще запомня.

Торине му подаде плик с документите на самолета.

— Разправиите с властите са под нивото на капитана — заяви той.

— Слушам, господине — отвърна Кастило.

Когато се показа на вратата, Кастило забеляза, че освен аржентинските митнически и имиграционни власти, на пистата пред „Гълфстрийма“ чака ван „Мерцедес Трафик“.

Шофьорът се бе облегнал на вана. Кастило го позна. Беше Пол Сиено, агент на ЦРУ. Беше се запознал с него на сутринта, когато откриха тялото на Дж. Уинслоу Мастърсън. Вгледа се по-внимателно и позна и втория мъж в автомобила, Рикардо Солес, от Агенцията за борба с наркотиците.

„Господи, дано, когато го види, Фернандо не се хвърли да го прегръща по оня мечешки начин“.

Сиено се приближи и заговори на английски с ясно изразен акцент.

— Ние сме от имението, сеньор. Да знаете, когато приключите с хората.

— Благодаря — кимна Кастило и се обърна към аржентинските власти. — Къде искате да поставим багажа за про…

Макс изфуча навън — по-точно казано, прескочи стълбите и се насочи право към носовия колесник, където вдигна крак.

Аржентинският митничар се усмихна.

— Няма нужда, господине. Ако позволите да се кача на борда, ще оправя паспортите.

— Много сте любезен — усмихна се Кастило.

Върна се бързо в салона.

— Всички пригответе паспортите — провикна се той. — А след това се качвайте във вана, който ще ни прибере в имението.

Ерик Кочиан изви рошавите си бели вежди при тези думи, ала не каза и дума. Подаде паспорта си на служителя, сякаш това бе документът, който удостоверяваше, че е представител на самия Господ или в краен случай на папата.

— Добре дошли в Аржентина, господа — поздрави служителят.

Пет минути по-късно всички бяха във вана.

— Къде е това имение, в което отиваме? — обърна се Кастило към Сиено, когато забеляза, че не поемат по пътя към магистралата, отвеждаща извън града.

— В „Белграно“ — разсмя се Сиено. „Арибенъос“ 568.

„Белграно“ бе един от най-изисканите квартали на Буенос Айрес.

— Къде там?

— В моя апартамент, майоре — отвърна Сиено. — На шестнайсетия етаж.

— Твоят апартамент ли?

— Кубинското посолство е на съседния ъгъл. Използваме апартамента, за да снимаме хората, които влизат в посолството, и подслушваме разговорите им. Не може да се каже, че е напълно безопасно, но има метална врата и монитори, а Алекс Дарби реши, че ще бъде подходящо, докато прецените какво точно ви трябва.

— Той вече е подполковник — провикна се Солес от задната седалка и уточни: — Доня Алисия ми изпрати имейл.

— Вие двамата с доня Алисия сте големи плямпала — отбеляза Кастило и попита Сиено: — Алекс Дарби къде е?

— Надявам се да го заварим в апартамента.

— Ами Тони Сантини?

— Вашият майор Милър се обади на Дарби, майо… подполковник — и помоли някой да посрещне полет „725“ на Американските авиолинии от Маями. Тони каза, че ще се оправи. Чух достатъчно от разговора, за да разбера, че пристигат ефрейторът — онзи от пехотинците охрана на посолството — дето го заведохте в Щатите, и някакъв друг военен, заместник на човека, когото изгубихте.