Уилям Грифин - Ловците

Той показа нагледно как главата се измята на една страна.

— Това обикновено причинява моментална смърт, тъй като гръбнакът се пречупва — продължи Кастило. — Когато те ликвидират с гарота, ти не падаш достатъчно отвисоко, че да ти се пречупи вратът. Въжето се затяга на врата ти и ти умираш от задушаване. А за тази работа е необходимо известно време.

— И това ти се струва интересно, така ли, Карлхен? — попита Гьорнер, истински ужасен.

— Освен това са имали навик, когато ликвидират хората, към които таят особена неприязън, и държали да се знае, че Щази или ДББ/ДС са отговорни, да ги убиват с гарота. Това е бил техният почерк.

— Удивително! — възкликна саркастично Гьорнер.

— Удивителното е, че един от мъжете, които бяха с мен в имение „Шангри-Ла“, изключително опитен, бе убит с гарота.

— Имение „Шангри-Ла“ значи? — попита Кочиан. — Наистина добре подбрано име.

— Това е имението на Лоримър в Уругвай — уточни Кастило. — Убиха моя човек с гарота и използваха…

Спря по средата на изречението, когато вратата се отвори.

Дребен слаб мъж в средата на петдесетте, облечен в болнична престилка, влезе в стаята, придружен от по-млад мъж — също лекар, реши Кастило — и сестра.

— Не трябва да пушите — скара се първият лекар. — Освен това обещахте да изкарате кучето.

— Четирима човека се опитаха да изведат Макс — отвърна Кочиан. — Той си гризна по парченце от всеки. Ако искате, пробвайте. А пуша повече време, отколкото са годинките ви, така че нямам никакво намерение да спра точно сега. Кажете здрасти на шефа ми.

Лекарят протегна ръка към Гьорнер.

— Не, говоря за младия — премина на немски Кочиан. — Карл Вилхелм фон унд зу Госингер. Дебелият е просто редови служител.

— Никога не знам кога да му вярвам и кога не — призна лекарят и протегна ръка първо към Гьорнер, след това към Кастило. — Аз съм доктор Черни. Шеф на отделението.

— Ако вие сте лекуващият лекар, искрено ви съчувствам — отвърна Кастило на унгарски.

— Вие унгарец ли сте? — попита учуден доктор Черни.

— Леля ми беше унгарка.

— Той е унгарец и германец, и малко мексиканец — опита се да обясни Кочиан. — Я ни кажи, Карлхен… какво беше името на онзи наркотик в Аржентина?

— Бупивакаин — помогна му Кастило.

— Хайде сега вие, докторе, разкажете ни за бупивакаина, ако обичате — помоли Кочиан.

Лекарят поклати глава.

— Какво искате да научите за бупивакаина? И защо?

— Аз съм старец. Доставете ми това удоволствие. Какво щеше да се случи, ако бояджията ме беше боднал с бупивакаин в задника.

Доктор Черни се усмихна.

— Весело ли ви се струва? — попита възмутен Кочиан.

Доктор Черни кимна, след това обясни:

— Задникът ви щеше да изтръпне за около два часа. Бупивакаинът е наркотик, който се използва от зъболекарите, за да няма чувствителност във венеца.

— Сигурен ли сте, докторе? — попита Кастило.

Черни кимна.

— Ако имаш намерение да станеш що-годе приличен журналист, Карлхен, ще трябва да започнеш да си проверяваш фактите — заяви изключително доволно Кочиан. — И, разбира се, да спреш да плагиатстваш.

— Лекарят в Немската болница в Буенос Айрес ми каза, че е бупивакаин — рече Кастило по-скоро на себе си, отколкото на останалите в стаята.

— А това е нещо друго, което не бива да забравяш, Карлхен. Никога не се доверявай на приказките на лекарите. Те ти казват само онова, което си въобразяват, че трябва да знаеш. Не е ли така, Черни?

— Баща ми разправяше, че сте най-трудният пациент, който му е минавал през ръцете — усмихна се доктор Черни.

— Още колко време се налага да го търпите, докторе? — попита Кастило.

— Щом си върне здравия разум, няма причина да го задържаме за повече от ден или два.

— Здравия разум ли казахте? Има ли нещо друго? — попита Гьорнер.

— Когато влязох тук днес сутринта, имах чувството, че ще получа сърдечен удар — призна лекарят. — Беше на телефона, говореше с „Еър Франс“ и разпитваше защо не качвали животни на борда при полетите си до Буенос Айрес.

— Затова пък аржентинците с огромно удоволствие ще настанят Макс както трябва — уточни Кочиан. — Само че се налага да се кача на противния влак до Мадрид. Те не летят до Будапеща. А Макс много мрази влаковете.

— Нямам никаква представа защо иска да ходи в Аржентина — вметна доктор Черни. Всички останаха с впечатлението, че се съмнява в здравия разум на Кочиан. — И не иска да ми каже защо.

— Защото не ти влиза в проклетата работа — обясни сопнато Кочиан.