Робърт Грейвс - Велизарий

Велизарий изслушал ужасния разказ на Фотий в самия ден, когато бил свикал военния съвет в Сисавран. Да се помисли, че това му е повлияло при вземането на решение за оттегляне от Персия, би било напълно естествено, ако той не бе дал многобройни доказателства, че поставя дълга си на пълководец над всякакви лични съображения. Поне другарите му по оръжие би трябвало да са разбрали тази черта на неговия характер. И все пак тази версия била разпространена от уста на уста, и то тъкмо от онези военачалници, които най-много се страхували да преминат река Тигър.

След заседанието на съвета Велизарий имал нов разговор с Фотий, който се заклел в светия дух — най-страшната клетва за един християнин, защото, ако я наруши, душата му, както казват, ще бъде осъдена на вечни мъки в пъкъла, — че говори истината. За да подкрепи твърденията си, той водел като свидетели двама от домашните си слуги и някакъв сенатор — един от главните му заемодавци и сам изправен пред разорение. Заедно с Фотий те успели да убедят Велизарий. Може би разочарованието му от хода на войната и разклатеното му след прекараната дизентерия здраве са допринесли за объркването му, макар че той имаше иначе толкова безпогрешна преценка. Освен това трябва да кажа в негова защита, че отношенията между господарката и Теодосий наистина оставяха много особено впечатление. Дори аз не бях в състояние, както признах вече в тази книга, да си съставя мнение за техния истински характер. Така или иначе, Велизарий бил обхванат от яростна ревност — близките му подчинени били поразени от промяната у него. За пръв път в живота си той забравил своето пословично търпение и любезност към хората си и се държал като другите военачалници, само дето в изблиците си на ярост се въздържал от богохулства. Състоянието му не се подобрило с нищо и от последното писмо на господарката, в което му пишеше, че Фотий бил избягал от Константинопол с пълна с клевети уста, но тя идвала, за да я натъпче с тиня. Съобщаваше му, че от страх да не бъде убит от приятелите на Фотий, Теодосий щял да се върне временно в Ефес, докато тя отсъствува от столицата.

Обаче заговорът срещу Йоан Кападокиеца трябваше да бъде доведен докрай преди заминаването й, защото иначе можеше да се обърне срещу нея. Тя ме изпрати при Йоан да му кажа, че веднага заминава за Дара, с цел да убеди Велизарий колко подходящ е моментът да бъде свален и заместен Юстиниан, без да се излагат на сериозна опасност. Трябваше да предам на Кападокиеца, че господарката иска да се срещне тайно с него в полунощ в една овощна градина на Велизарий недалеч от константинополското предградие Руфиниана оттатък Босфора — това щеше да бъде първата й спирка след заминаването от града. Тя не се съмняваше, че Йоан ще се хване в нейния капан — нима не се беше заклела пред Евфимия в светия дух, за да придаде тежест на думите си за намеренията им с Велизарий!

Господарката разказа на Теодора за успеха на моята мисия, а императрицата привлече към заговора Нарзес (той бе сега в лоши отношения с Йоан Кападокиеца) и Марцел, началника на дворцовата стража. Нарзес я Марцел отидоха предрешени в Руфиниана заедно с отряд войници и в уречения час бяха на поста си в овощната градина, скрити зад един резервоар и сред клоните на ябълковите дръвчета. Казват, че до ушите на Юстиниан стигнали слухове за някакъв заговор, който бил представен за наистина насочен срещу василевса, и че тогава той пратил следната записка на Йоан Кападокиеца: „Всичко знаем. Откажи се, или ще умреш. Съучастничката ти Антонина си навлече нашия гняв.“ Но ако е вярно, че Йоан е получил такава записка, той трябва да е сметнал за по-опасно да й отговори, отколкото да продължи започнатото, и сигурно я е приел като доказателство за искреността на господарката. Така или иначе, когато Йоан Кападокиеца се измъкнал от столицата заедно с група въоръжени придружители, за да се яви на уговорената среща, той бил вече решен да придружи Антонина до Дара.

В градината бе тъмно като в рог и зъбите ми тракаха от страх, докато чаках, застанал до господарката. Колко много бе поставено на карта! И аз като нея носех ризница под наметалото. Точно в полунощ една ръкавица прелетя през градинската порта. Взех я и я хвърлих обратно — това бе уговореният знак. Йоан бе пуснат да влезе заедно с десетина телохранители кападокийци.

Двамата е господарката си стиснаха ръцете като истински съзаклятници и той веднага започна да ругае Юстиниан, наричайки го чудовище, тиран и страхливец. Не й се наложи да предприеме нищо обвързващо. Една любопитна подробност — докато той продължаваше разпалената си тирада, на господарката изведнъж й хрумнало, че тайнственият началник на полицията, който се бе обърнал към нея в църквата преди толкова много години, докато се прибираше във Влахерна от двореца, е бил самият Йоан преоблечен: той произнесе неправилно една рядка гръцка дума по същия начин, както и онзи човек тогава.