Робърт Грейвс - Велизарий

Така поради перченето на Петър, предателството на цар Харит, лековерието на Йоан Епикурееца и малодушието на останалите военачалници Велизарий бе лишен от възможно най-голямата си победа. Защото, когато цар Хосроу научил в Колхида за нападението на арабите в Асирия и за превземането на Сисавран от Велизарий, той побързал да се върне по пътя, минаващ западно от езерото Ван по източния бряг на Тигър. Бил загубил вече почти половината си войска поради избухналата холерна епидемия. Загубил и половината от останалите си войници поради прекъсване на снабдяването: вестта за холерата накарала интендантския конвой да се върне обратно в Иверия. Забавяне причинило и срутването на почвата, което отнесло новия път точно в най-труднопроходимата му част и наложило повторното му проправяне. Ако Велизарий бе преминал Тигъра, щеше да пресрещне Хосроу и тъй като персите са били в плачевно състояние на глад и безредие, щеше без съмнение да прибави трети пленен цар към досегашните си дарове за Юстиниан.

Но не му било писано — Велизарий не могъл да убеди преките си подчинени да тръгнат на бой. Той натоварил болните на каруци и се оттеглил през Низивис към Дара.

В Константинопол ставаха странни неща. Като начало в столицата се появи един незаконен син на Теодора, роден от нея в Египет по време на онази злощастна година, когато бе напуснала увеселителното заведение и заминала за Пентапол. Бащата не беше видна личност — някакъв арабски търговец, починал неотдавна. Той я бе избавил от грижи за детето, което бе кръстил Йоан.

Теодора беше заявила на Юстиниан, че никога не е имала дете, и когато той я въздигна в патрициански ранг, тя подписа тържествена декларация в този смисъл. Йоан Кападокиеца беше опасен за Теодора тъкмо защото знаеше за съществуването на това дете — негови агенти в Египет го бяха осведомили за това, но без каквито и да било достоверни подробности. Теодора не можеше да бъде сигурна дали той не държи в ръцете си някакви доказателства, които да имат тежест пред Юстиниан; тя самата не бе успяла да открие местонахождението на сина си. Най-после младежът, Йоан Копелето, научил тайната за своето раждане от устата на умиращия си баща и пристигнал в Константинопол от Аден — град на Червено море, в който живеели. Той потърси среща с Теодора посредством господарката Антонина, за чийто първи съпруг знаел, че е бил съдружник на баща му. Ако е очаквал да бъде посрещнат с майчински сълзи и целувки и да получи видна длъжност в двора, много се е заблуждавал. Без да губи време, Теодора го обяви за побъркан и го затвори в една лудница, където той скоро умря. Не бе обичала бащата, защо сега трябваше да обича сина? Освен това той беше алчен, повърхностен и необразован.

С въздишка на облекчение Теодора каза на господарката:

— Сега, мила моя, ще можем най-после да си разчистим сметките с Йоан Кападокиеца — няма от какво повече да се страхувам от него.

Но Теодора знаеше, че докато Теодосий не бъде върнат от Ефес, господарката няма да бъде настроена за участие в какъвто и да било заговор за отмъщение. Затова, макар и господарката да бе убедена, че Теодосий няма никога да се поддаде на изкушението да изостави своята обител, Теодора поиска от епископа на Ефес, едно от нейните монофизитски протежета, да направи всичко възможно за незабавното завръщане на монаха Теодосий в Константинопол. Епископът наредил на игумена на манастира, в който царял доста свободен порядък, да наложи такива строги покаяния и ограничения на Теодосий, че той сам да поиска да бъде освободен от дадения обет.

При тази вест надеждите на господарката се посъживиха малко и тя започна да крои планове как да хване в клопка и да погуби Йоан Кападокиеца. Първата й работа бе да се сближи с единствената дъщеря на Йоан, Евфимия — умна девойка, към която той бе много привързан. Теодора й бе избрала жених, но тя нямаше никакво желание да се омъжва за него. Господарката се възползува от неприязненото отношение на Евфимия към Теодора и постепенно спечели нейното благоразположение. Една вечер Евфимия я попитала:

— Сияйна Антонина, скъпа приятелко, защо изглеждаш тъй тъжна напоследък и тъй рядко се усмихваш? Дали не от грижи по твоя храбър съпруг, който е на война?

Господарката, която естествено нямала никакво намерение да довери на Евфимия колко й липсва Теодосий, отвърнала лаконично:

— Не се тревожа много за живота на мъжа ми на бойното поле.

Но получила внезапно вдъхновение, тя продължила: