Робърт Грейвс - Велизарий

— Онова, което ме наскърбява, е неоправданото подозрение на императора към верността на моя съпруг. Много повече се боя за живота му, когато е тук в Константинопол.

Евфимия възкликнала:

— Подозрение към верността на Велизарий!? Та нима ще се намери по-предан на василевса човек в цялата империя?

Господарката се надигнала, внимателно затворила всички врати и прошепнала:

— Отдавна искам да се доверя на някого, мило дете, защото сърцето ми ще се пръсне от възмущение заради неблагодарното отношение към моя благороден Велизарий. Той умножи владенията на империята с десетки хиляди квадратни мили, а съкровищата му — с десетки милиони жълтици; доведе му като пленници двама могъщи крале, да не говорим, че потуши бунта Ника, когато василевсът едва не загуби трона си. Ала този ужасен Юстиниан му завижда и го третира като куче или престъпник. Преди да замине, Велизарий ми каза: „По-добре всеки друг да стане император, само не и той! Чувствувам се освободен от дадената му клетва за вярност, след като продължава да се отнася толкова зле с мен.“

— Ти и Велизарий трябва да се сърдите единствено на себе си, мила приятелко — казала Евфимия. — Защото имате силата, а се колебаете да я използувате.

Господарката отвърнала без всякакво колебание:

— Но, дете, ние не можем да мислим за военен преврат, ако нямаме съдействието на някои влиятелни служители в двора. Твоят благороден баща например съвсем не споделя нашите разбирания. Ако той беше на наша страна… Впрочем няма по-подходящ заместник на император Юстиниан. Моят мъж, както знаеш, няма такива амбиции — той се интересува само от военните въпроси.

Стремежът на Евфимия да избегне на всяка цена нежеланата женитба я подтикнал да изложи особено красноречиво своите доводи пред баща си. Бездруго задачата й не е била трудна, тъй като Йоан Кападокиеца лелееше тайна надежда да сложи някога короната на главата си. Един стар астролог от хиподрома, може би същият, който бе изрекъл такива пророчески слова за Теодора и господарката, му казал преди много години: „Синко, един ден дворцовата стража ще те облече с одеждите на Август и голяма радост ще настане този ден в двора.“ Затова Йоан се зарадвал извънредно много на разказа на Евфимия за състоялия се разговор. Казал й да увери господарката Антонина, че той е решен да направи абсолютно всичко за свалянето на Юстиниан. Господарката прегърнала Евфимия и се заклела в светия дух, че баща й може да разчита на същата решителност и целеустременост от страна на тях двамата с Велизарий.

Преди заговорът да навлезе в нова фаза, Теодосий, за най-голяма радост на господарката Антонина, се завърна от Ефес, измъчен от строгото покаяние, което му наложил игуменът. Бе свалил монашеското расо и скоро се върна към старите си привички — пищно облекло, благовония, песни и свирене на лютня, светски духовитости, шумни веселби без повод. Как да се обясни тази внезапна промяна на настроението му, не по-малко непонятна от неочакваното прегръщане на верските идеали? Какво да се прави, има такива хора, особено между тракийците, чийто противоречив нрав бихме могли да обсъждаме до безкрайност — може би тъкмо желанието им да се говори за тях представлява ключът към загадката. Затова нека не се разпростираме повече върху мотивите на Теодосий, а да се задоволим да разкажем за неговите думи и дела.

В момента синът на господарката, Фотий, не беше в столицата, въпреки че живееше при нас от заминаването на Велизарий насам. Бе направил огромни дългове в резултат на търговски спекулации в Антиохия преди нейното разрушаване, както и от обзалагания на надбягванията и борбите е мечки. Ако не уредеше задълженията си в най-скоро време, щеше да бъде обявен в несъстоятелност и лишен от патрицианско достойнство, но той вярваше, че майка му ще му помогне, за да избегне семеен скандал. Може би точно така щеше да стане, ако Теодосий не й бе казал нещо, което я разяри страшно, а именно, че бил избягал в Ефес, защото Фотий заплашвал да ги убие и двамата с господарката, ако не напусне незабавно града. Затова не искал и да се върне.

Вдигна се страшен шум. Господарката естествено отказа да плати дълговете на Фотий; освен това, като чу как стоят нещата, тя постави себе си и Теодосий под закрилата на полицията. По този начин работата се разчу и Антонина реши да пише на Велизарий и да му разкаже всичко. Заплаши и Фотий, че ще бъде наказан най-строго от Теодора.

Фотий побърза да пресече Босфора, да наеме пощенска кола до персийската граница и да поиска закрила от Велизарий. Какво точно е казал на баща си, не зная, но същността се свежда до това, че когато Теодосий заминал за Ефес втория път, намерението му било да се върне при господарката в Константинопол веднага щом Велизарий се махне, че той действително се върнал и че двамата живеели сега в открит грях. Оплакал се също, че господарката откраднала голяма сума от парите на Фотий, за да ги даде на любовника си, и освен че го довела до ръба на разорението, започнала да го преследва всячески, понеже знаел прекалено много неща за нея.