Робърт Грейвс - Велизарий

— Независимо от това — продължил Велизарий, — в течение на десет години бях в Западната империя и затова естествено не съм в състояние да оценя във всички подробности настоящото стратегическо положение. Бих се радвал да чуя искреното мнение на всеки от вас относно едно незабавно конно нападение през границата. Великият цар е далеч. Макар че сигурно се е погрижил да остави силни гарнизони в пограничните крепости, това може би е великолепна възможност за нас да си отмъстим за разграбването на Антиохия и да възстановим бойния дух у нашите воини. Императорът ме изпрати тук с изричната задача да защитя честта на ромейската войска.

Бузес, загрижен да си върне доброто мнение на Велизарий, се съгласил, че едно такова нападение е най-доброто решение. Към него се присъединил, по същите причини, и префектът на Дара — Петър. Но предводителите на тракийската част от Ливан — същите, които бяха предали Антиохия, като избягали с всичките си хора през портата за Дафна — започнали да се опъват. Ако тръгнели с Велизарий, нищо не можело да попречи на царя на сарацините да нахлуе в тяхно отсъствие в Сирия и Палестина.

Велизарий отвърнал:

— Както вече казах, не съм идвал на изток от десет години, но не съм забравил толкова много, колкото предполагате. Скоро сарацините започват двумесечния период, през който в чест на бога-слънце постят от изгрев до залез и не участвуват във военни действия.

Това ги накарало да си замълчат.

Няколко дни по-късно Велизарий преминал персийската граница начело на петнайсетхилядна войска и се установил на лагер на осем мили от Низивис. Заедно с него тръгнали и пет хиляди араби, предвождани от същия цар Харит ибн Джабала от Бостра, който го бе изоставил преди десет години по време на Ненужната битка и чието вероломство бе простено от Юстиниан. Персите били изпълнени е такова презрение към нашите войници, че било твърде вероятно да напуснат сигурните си укрепления и да излязат срещу Велизарий. Той се надявал по този начин да ги срази, да прегради пътя за отстъпление на главния им корпус, така че не повече от един-два ескадрона да успеят да се върнат в Низивис, и да превземе града, като изпрати един отряд свои хора, преоблечени в персийски доспехи, да се смесят с тези бегълци и да задържат портата отворена. Петър обаче се противопоставил на този план. Проявявайки нетърпение, равно единствено на предишната му мудност, той смятал, че персите трябва да бъдат сплашени чрез по-близкото разполагане на нашите войски около града. Настоявал да се установи на стан само на миля и половина от градските стени.

Велизарий писал на Петър, като го похвалил за смелостта му, но обяснил, че ако той влезе в бой е персите и ги победи на такова малко разстояние от града, те ще могат лесно да се приберат в безопасност и че със своите действия е нарушил пряко дадените му заповеди.

Петър отговорил: „Преди няколко години служих под твоя команда на Ефрат и там, макар че персите бяха на стотици мили от най-близката крепост, ти се колебаеше да ги нападнеш. Гордея се е това, че не изпитвам страх от персите. А що се отнася до неподчинението ми, научих, че неотдавна в Равена ти не си се съобразил със заповедта на самия василевс. Но това не е имало никакви неприятни последици за теб.“

Велизарий му писал повторно: „Обстоятелствата сега са различни. Нямам обаче намерение да споря с теб. Но ако въпреки моите нареждания предприемеш тази неразумна стъпка, поне се пази, моля те, от внезапно нападение, особено в обедните часове.“

По пладне времето било много горещо и хората на Петър свалили доспехите си и струпали на пирамиди оръжието си, а някои отишли, по двама, по трима да крадат дини от полето само на неколкостотин крачки от стените на Низивис. Персийската конница изскочила внезапно от три порти и подгонила крадците на дини към оградения им лагер. Постовете грабнали набързо оръжието си и изтичали да помогнат на другарите си, но били принудени да отстъпят в безредие. Скоро Петър трябвало да изостави лагера, загубвайки не само петдесет човека, но и знамето на частта.

За щастие наблюдателните постове на Велизарий забелязали облак прах в посока на Низивис и му доложили веднага за това. В неговия лагер съществуваше твърдото правило обедът да става на смени, като едновременно се хранеха само една трета от хората, затова една минута след сигнала за тревога личната конница препускала вече по пътя за Низивис, бързайки да се притече на помощ на Петър. Начело яздел Велизарий сред група готи, възседнали тежки коне. Той заварил персите в процес на престрояване, след като били разграбили набързо лагера. Нашите се разделили на две колони и нападнали в галоп врага по двата фланга, стреляйки в движение и мушкайки с дългите си копия. Вражеските стрели не могли да ги спрат, защото, както вече обясних, персийските лъкове са твърде леки и не могат да навредят на тежкобронираните катафракти.