Робърт Грейвс - Велизарий

И тя му разказа за целия заговор против Йоан Кападокиеца. Когато Велизарий чу, че неговата съпруга Антонина, в която бе имал такова доверие, е заложила честта и името му заради някакъв налудничав план за отмъщение, главата му се замая и трябваше да седне. Щом се почувствува по-добре, той я запита:

— Кажи ми, Антонина, толкова безотговорно ли съм служил на императора, та всеки е готов да повярва, че съм способен да стана предател? С какви любовни чарове и магии си успяла да убедиш Йоан Кападокиеца в нещо толкова абсурдно? Как смееш да подхвърляш името ми в устата на негодници! И какво очакваше да постигнеш с тази подлост? Може би покровителството на императора за кръвосмесителната ти връзка с нашия кръщелник?

Вместо да се защити, тя го нападна там, където знаеше, че е най-чувствителен — засегна вярата и мъжеството му:

— Изглежда, само аз нямам право на твоето християнско милосърдие. Но кой може да каже дали от благочестие или от страхливост се примиряваш с презрителното отношение на Юстиниан към тебе! Той те удря и рита като куче и ти като куче пълзиш и се умилкваш в краката му. Като ти приписах, макар и на шега, желанието да възвърнеш изгубеното си достойнство чрез бунт, всъщност ти оказах чест, каквато не заслужаваш.

Велизарий изгуби търпение. Той извика Траян от преддверието и му каза:

— Заведи патрицианката Антонина в отреденото й жилище и постави стража пред вратата. Да остане там под строг надзор до второ нареждане!

Траян остана като втрещен. Господарката почувствува, че има работа с един Велизарий, когото не е познавала дотогава. Тя се уплаши от внезапната пропаст, зейнала между тях, и от ужасните неща, които му бе наговорила. Но беше и възмутена, че свободата й да се държи както си иска е поставена под въпрос, и това я засегна много по-остро от съмненията му в нейното целомъдрие. Тръгна след Траян е каменно лице.

Аз споделих затворничеството й. Тя дълго повтаряше все едно и също:

— Само да ме освободи императрицата, ще види тогава негова светлост Велизарий!

Успях да съобщя на императрицата за случилото се. След един месец, в края на септември, Велизарий получи нареждане да пусне на свобода господарката Антонина и да се върне незабавно в Константинопол. Периодът на задържането ни не беше чак толкова отегчителен й господарката не бе подлагана на никакви унижения, тъй като Велизарий не беше отмъстителен по природа.

Междувременно Фотий бе отишъл в Ефес да доведе Теодосий в Дара, където да бъде наказан, въпреки че Велизарий не му беше възлагал това и всъщност не знаеше нищо за неговите намерения. Фотий успял да заблуди епископа на Ефес, че е агент на Теодора, и с негова помощ изкарал Теодосий от църквата Свети Йоан Евангелист, където той бил потърсил убежище. Фотий го отвел в планинското летовище в Киликия, където болните гвардейци от личната конница на Велизарий възстановяваха здравето си, и го затворил в една колиба, твърдейки, че върши това по заповед на Велизарий. Той бил вече откраднал от Теодосий една голяма торба злато, която тракиецът бе взел със себе си в църквата Свети Йоан. Тези пари господарката Антонина му бе заръчала да депозира в Ефес — тя имаше обичай да влага пари в различни азиатски градове, за да се осигури срещу превратностите на съдбата.

Когато пристигнахме в Константинопол, Велизарий отиде смело при императрицата и я помоли за справедливо наказание на господарката Антонина, като й разказа всичко станало. Императрицата обаче се нахвърли върху него като пантера и му нареди да се помири веднага с жена си. Той отвърна:

— Докато е жив моят кръщелник Теодосий, не може да има никакво помирение. Благородната Антонина е омагьосана от него и се държи по престъпен начин с мен.

Теодора се опита да разколебае самоувереността му:

— Предполагам, че ти никога досега не си изневерявал на Антонина?

— Нима тя ме обвинява в това?

Теодора беше посвоему справедлива и не предприе нищо против самия Велизарий. Но не можа да се сдържи да не му причини болка посредством неговите близки приятели, като ги обвини в действителни, но отдавна забравени простъпки, записани, за да й служат в случаи от този род. Някои бяха пратени в изгнание, други — хвърлени в затвор. А Фотий го очакваха още по-тежки изпитания. Теодора изпрати свои агенти в Киликия, които го задържаха за измама, лъжесвидетелство и кражба. Макар и с консулски ранг, той бе разсъблечен, бичуван и измъчван пред императрицата, докато не призна, че е излъгал Велизарий, и не разкри къде се намира Теодосий.