Робърт Грейвс - Велизарий

— О — отговорили му те. — Велизарий принуди нашите царе да му се подчинят и ние с готовност се записахме на служба при него, защото той е най-великият пълководец, когото светът познава, и ни покри със слава и богатство. Но кой си ти?

— Аз съм пратеник на великия цар на Персия.

— Да, знаем — отвърнали те учтиво. — Същият, чиято войска нашият господар Велизарий срази при Дара и Сисавран. Може би искаш да се срещнеш с господаря? Той е много гостоприемен. Ще те придружим до неговата шатра.

И те го повели. Скоро стигнали до равно място, на което две групи конници провеждали бойно учение с тъпи копия. Хората от едната група били с руси коси и румени лица, а другите — в по-голямата си част кестеняви и с нежна кожа, но всички били едри, яки мъже, възседнали едри, яки коне. Пратеникът попитал:

— Какви са тези воини?

— О, това са остготи и вандали. Вандалите идват от северноафриканското крайбрежие край Картаген, който господарят Велизарий върна на империята с оръжие в ръка, а готите са от Италия, още едно негово завоевание. Искаш ли да ги разгледаш по-отблизо? Те са непознати в тукашната част на света.

Маврите изсвирили с пръсти и смесена група от готи и вандали тръгнала към тях.

Пратеникът ги запитал:

— Значи вие сте пленници, заставени да служите на ромейския император?

Един от готите отвърнал:

— Ние не служим никому против волята си. С удоволствие служим на господаря Велизарий, защото той ни обучава на тънкостите на бойното изкуство. Когато се завърнем в нашите земи, ние ще бъдем уважавани мъже.

След това покрай пратеника профучал с диви викове отряд късокраки хуни с дръпнати очи; обяснили му, че това са херули, дошли отвъд Черно море. Те също говорили с почтително възхищение за Велизарий. Из цялата долина магът виждал групи от личната конница, отдадени на бойни и развлекателни игри — борба с копия, стрелба по мишена, мятане на къси копия по колчета за палатките, борба от седлото, гонене на кожена топка с криви пръчки.

Изведнъж затръбила тревога. Моментално всички игри били прекъснати, отделните групи се строили бързо под своя флаг и се присъединили в тръс към съответния ескадрон. По друг сигнал на тръбача ескадроните се престроили с голяма бързина и прецизност в две дълги двойни редици, образуващи почетен кордон. Пратеникът минал между тях, сигурно не без известно смущение. Едва ли някога са били събирани заедно по-отбрани мъже от тези шест хиляди воини. Те изглеждали много по-малко заинтересувани от него, отколкото той от тях, и явно горели от нетърпение да се върнат към своите игри. На върха на хълма била опъната шатрата от просто платно на Велизарий. Пълководецът седял на един пън отпред без военачалническата си пелерина, облечен само с бели ленени дрехи като своите хора и с най-спокоен и безгрижен израз на лицето. След размяната на поздрави с пратеника той наредил на тръбача да свири „свободно“. Шестте хиляди мъже се втурнали с радостни викове назад към долината.

Пратеникът попитал:

— Ти ли си наистина Велизарий? Очаквах да срещна човек с позлатени доспехи, заобиколен от слуги с пурпурни копринени униформи!

Велизарий отвърнал:

— Ако твоят царствен господар ни бе предупредил за идването ти, щяхме да те посрещнем с повече церемонии, а не в това делнично облекло. Ние обаче сме войници, а не царедворци, и не носим пурпур и злато.

Пратеникът предал съобщението. Той казал, че великият цар е наблизо, че воините му са многобройни като скакалци и че желае да обсъдят условията за мир.

Велизарий се засмял добродушно:

— Сражавал съм се в много страни и съм видял най-необикновени нрави, но никога досега не съм имал случай като този — един цар да събере двеста хиляди войници само за да обсъжда условията за мир. Кажи на твоя царствен господар, че нашата страна, макар и гостоприемна, не може да бъде домакин на такава огромна свита. Когато ги върне обратно, готов съм да обсъдим мирните условия като приятели. Давам му пет дни примирие да ги отпрати през Ефрат. Признателен съм на твое превъзходителство за посещението.

Пратеникът се върнал и докладвал на Хосроу:

— Моят най-настоятелен съвет, о велики царю, е да се върнеш незабавно. Ако основният им корпус има дори най-малка прилика с техния челен отряд, ти си загубен. Не съм виждал равни на тях по дисциплина, мъжество и бойно майсторство. Ясно е освен това, че са изключително многобройни, иначе не биха дръзнали да се разположат в неукрепен град като Каркемъш или да се държат така самоуверено, когато изпълняват функциите на челен отряд. Колкото до техния пълководец, Велизарий, в качеството — си на маг аз съм свикнал да чета в душите на хората и в него виждам съчетани всички бойни и морални добродетели, така високо ценени от нашите предци. Не бива да рискуваш едно сражение с такъв човек. Ако допуснеш дори най-малка грешка, нито един от твоите хора няма да зърне вече Вавилон.