Робърт Грейвс - Велизарий

Тогава из цялата империя се пусна неоснователният слух, че василевсът бил мъртъв. Дори в тези трагични времена — защото почти всички диоцези бяха вече засегнати от болестта — хората намериха сили да благодарят на бога, че и злите загиват наред с добрите. И те отправяха молитви следващият император да бъде по-човечен със своите поданици и да държи повече на думата си. Когато слухът стигнал до Велизарий, той бил в Каркемъш — в навечерието на петдневното примирие. Всички военачалници се събрали при него и го запитали:

— На чии заповеди ще се подчиняваш сега, сияйни Велизарий?

Той отговорил незабавно, тъй като не искал да остави впечатление за колебливост или двусмисленост:

— Изборът е в ръцете на Сената. Но лично аз ще гласувам за Юстин, племенник и най-близък роднина на покойния василевс; освен това той има най-висок ранг от цялото семейство на императора.

(Велизарий имал предвид не Юстин, сина на Герман, а друг — син на сестрата на Юстиниан Вигиланция.)

Те казали:

— Но, господарю, клетвата за вярност, която трябваше да положат всички военачалници, бе дадена и пред двамата — пред Юстиниан, като император и пред Теодора като негова съпруга!

— Може би — отвърнал той. — Аз обаче дадох клетва по старите изисквания, само пред Юстиниан. Незаконно е една жена да бъде пълновластна императрица. Макар и да смятам нейна светлост за особено способен и енергичен администратор, не бих приел едно хилядолетно правило да бъде нарушено заради нея. И то само защото готите, арменците, маврите и много други племена в империята няма никога да се съгласят да бъдат управлявани от жена и няма да спрат да се бунтуват, докато тя е жива.

Бузес изразил своето съгласие, добавяйки:

— Що се отнася до мен, даже да не беше така, аз бих отказал да се подчиня на Теодора, която (сега мога да говоря, без да бъда нелоялен, тъй като василевсът е вече мъртъв) е не по-малко чудовище от него, само че е още по-жестока и лукава.

Останалите също били на това мнение, но не го изразили толкова свободно.

След това пристигнала вестта, че Юстиниан все пак не е умрял. Макар и в шейсетата си година (смятана за най-критичен период в живота на човека), той се бе съвзел достатъчно от припадъка, за да разпознае Теодора и Нарзес. Освен това отокът в слабините му започна да бере — признак, че е на път да се оправи. Отокът се пукна, той се изправи отново на крака и се чувствуваше доста добре, само дето говореше малко завалено поради частична парализа на езика.

Докато беше в безсъзнание, неговият фантом, излъчващ зеленикаво-лилаво сияние, бе видян да се плъзга по коридорите на двореца, минавайки без затруднение през вратите и стените, а понякога да влиза и излиза с краката напред през прозорците така, че стражите и слугите губеха ума и дума от страх. В два-три случая фантомът проговорил, изричайки едни и същи думи: „О всесилни Велзевул, закрилниче на монарсите! Не ме взимай още, Велзевуле, че ангелът ще литне нависоко!“ Всички тълкуваха тези думи посвоему — малцина от нас се досещаха, че ангелът — това е Велизарий, чиито криле Юстиниан тъй ревниво подрязваше.

Велизарий имаше вече не само един височайши враг, а двама, защото изопачената версия на думите му, казани пред военачалниците в Каркемъш, бе веднага изпратена до Теодора от Йоан Епикурееца и Петър, негови скрити неприятели, надявайки се по този начин да обезсилят евентуално донесение за проявената от самите тях липса на ентусиазъм към нейната кауза. Това именно бе причината, довела до отзоваването на всички тези пълководци от Барбалис в Константинопол.

В Константинопол чумата започна да стихва и животът в столицата възвръщаше постепенно своята трескава възбуда — проявяваше се жив интерес към предстоящото съдебно разследване. Със самото пристигане на Велизарий и останалите военачалници те бяха поставени под арест. Обвинението бе държавна измяна. Велизарий бе временно освободен от поста главнокомандуващ армиите на Изтока, който бе поверен на Мартин.

Велизарий бе смаян. Той заяви, че е готов да се яви с чиста съвест пред своите обвинители, защото не бе казал нищо невярно или нелоялно. До военачалниците и гвардейците от личната му конница, които бяха пристигнали с него, изпрати следната бележка: „Изглежда, съм бил несправедливо оклеветен пред Негова Милост императора, но съм напълно уверен, че не след дълго ще бъда отново свободен човек. Заповядвам ви, в името на вашата любов към мен, да се въздържате от каквито и да било бунтовнически и престъпни действия, които биха попречили на моето оправдаване. Подчинявайте се във всичко на хората на василевса. Бъдете търпеливи!“