Робърт Грейвс - Велизарий

Всички чакаха с нарастващо нетърпение. Но нищо не се случваше. Хората скрито негодуваха, че техният предишен идол, техният славен герой Велизарий, се е огънал пред злобата и неблагодарността на царствените си господари с унизителното смирение на каещите се монаси. (Те клечат като жаби в килиите си в очакване на дежурния флагелант, който обикаля с теления си бич и шиба голите им гърбове, докато не се отворят отново старите им рани.) Когато гражданите за пръв път го наобиколиха на улицата с викове на възмущение и съжаление, той ги отблъсна гневно, крещейки: „Граждани, запазете тишина, този въпрос засяга само императора и мен. Оставете ме, моля ви, и вървете по своите работи!“

Велизарий имаше малка свита от четирима-петима млади стотници, които вярно го следваха въпреки предупрежденията на Нарзес, че по този начин ще си навлекат височайше подозрение и ще загубят всяка надежда за повишение. Останалите му другари проявяваха повече предпазливост и не го поздравяваха, макар че ако бе развял знамето на бунта, повечето от тях щяха веднага да се наредят под него. Той нае едно съвсем скромно жилище недалеч от Говежди площад в къща, намираща се непосредствено до обществените зали. Тези зали са построени около един водоскок и могат да бъдат наемани от семейства, които живееха в малки къщи, за сватбени и погребални тържества и други подобни случаи. Велизарий зависеше от същите млади стотници дори за най-необходимото. Ако не бяха те, трябваше да разчита на подаяния. Теодора не само му бе взела всички имущества в столицата; тя изпрати свои хора и в Едеса, където беше оставил голяма сума за покриване на военни разходи, и обсеби и нея.

Всеки ден Велизарий отиваше да поднесе своите почитания в двореца, сякаш не се бе случило нищо. Юстиниан напразно се опитваше да го предизвика с постоянни насмешки и подигравки, защото търпението на този човек го довеждаше до отчаяние. Една сутрин той отказа да приеме Велизарий, като се позова на неотложни дела, и му заповяда да чака пред портата до вечерта. Велизарий се подчини и прекара целия ден навън, без да хапне нищо, изложен на хорското любопитство. Накрая тълпата, възмутена от това — според тях — робско покорство, започна да го замеря с гнили плодове и боклуци, така че патрицианската му тога се покри с позорни петна. Той не отрони нито дума и дори не се наведе, за да избегне ударите, но наказа сурово един безочлив хлапак, който се промъкна покрай стената и се опита да го дръпне за брадата. Сграбчи досадника за панталоните и го захвърли надалеч; казват, че младежът останал години наред недъгав. Привечер бе допуснат най-сетне в двореца и поиска разрешение да отправи едно прошение към императора и Юстиниан се съгласи да изслуша прошението, като се надяваше, че най-после е успял да подтикне Велизарий към открито негодувание. Но той бе разочарован — Велизарий помоли само да му бъде дадена нова тога, за да можел да се представи в приличен вид на следващата аудиенция.

Юстиниан отвърна язвително:

— Нямаме пари за твоето облекло, сияйни Велизарий. Ако не можеш да си позволиш да носиш прилични тоги, по-добре да изличим името ти от списъка на патрициите. Така ще ти бъдат спестени всички церемониални задължения.

Велизарий се поклони ниско и отговори:

— С какъвто и ранг или чин да ми бъде разрешено да служа на твое величество, твоя светлост може да разчита, че ще изпълнявам вярно и предано своите задължения.

Името му бе изличено от списъка и той не се появи в двореца в течение на много месеци.

През цялото това време, разбира се, господарката продължаваше да се радва на приятелството на Теодора; тя не само не загуби нищо от своите богатства, но и ги умножи, получавайки като дар голяма част от имуществата на Велизарий, включително голямото му имение в Руфиниана. Даваше си вид на много по-безразлична към неволите на своя съпруг, отколкото зная, че беше в действителност. От своя страна аз никога не споменавах пред нея за Велизарий, ако можех да избягна това, а когато, сама намекваше за него, стараех се да не показвам отношение. Но кръвта ми кипваше, като гледах тържеството на Теодосий за сметка на Велизарий. През онези дни той беше на голяма почит в двореца и се движеше навсякъде, придружен от четиристотин тракийци от личната конница, получени в дар от Теодора. Беше непрекъснато насаме с Теодора, която го бе назначила за магистър на дворцовите забавления.

Относно тъмните подробности на последвалите събития се разпространяват най-различни версии — някои правдоподобни, други направо смешни, но нито една не беше автентична. Така или иначе, Теодосий умря от дизентерия на деня на свети Стефан, третия ден на Рождество; дали това бе случайно съвпадение, или пък някой го бе отровил на рождественското пиршество си остана загадка за историята. Малцината, имали възможност да огледат тялото, бяха склонни да смятат, че е бил отровен.