Робърт Грейвс - Велизарий

Скоро от Кизик пристигна очакваната вест. Младият човек бе изпълнил своето задължение. След служба останал да чака вън пред портала на катедралата и когато епископът се появил, той го намушил с един дълъг нож. Хванали го и го заплашили със страшни мъчения, ако не разкрие подбудите за това светотатствено убийство. Както очаквах, той не споменал за нанесените му неправди и казал само, че бил подкупен да стори това за десет златни монети от Йоан Кападокиеца. Неприязънта, изпитвана от Кападокиеца към епископа, беше всеизвестна. Изправили го пред местния съд за съучастие в убийство, намерили го за виновен и го осъдили на смърт. Господарката се застъпи за него пред Теодора и младият човек бе помилван — по-късно аз му изпратих остатъка от петстотинте номизми. Колко още е живял след това, не зная.

Животът на Йоан Кападокиеца също бе пощаден от Юстиниан под предлог, че няма достатъчно доказателства за вината му. Все пак той бе лишен от свещеническия си сан, бичуван и принуден да си каже всичките минали грехове. Макар и да не се призна за виновен в убийство, останалите му престъпления бяха толкова ужасни, че заслужаваше да бъде обесен десет пъти заради тях. Цялото му имущество бе конфискувано в полза на короната, а той самият бе натоварен гол-голеничък на един търговски кораб, заминаващ за Египет (някой на борда се смилил и го наметнал с грубо одеяло). При всяко спиране на кораба го карали да слиза на брега и да проси хляб и медни петачета на кея. Така отмъщението стана най-сетне пълно — Теодора и господарката се бяха заклели да докарат Кападокиеца до голота и просешка тояга, а не да причинят смъртта му. Душата на колесничаря Дамокъл, моя предишен господар, намери най-сетне покой край бреговете на Стикс.

Сега господарката можеше вече да отиде при Теодора и да я помоли да прояви отново своето благоволение към Велизарий, като заяви, че тя самата е готова да му прости и да заживее пак с него. Предаността й към Теодора бе доказана за сетен път, а Велизарий нямало да направи нищо повече, с което да предизвика недоволството на своята императрица — тя можела да бъде сигурна в това.

Теодора не отхвърли нейното прошение. Тя изпроводи един императорски пратеник със следното писмо до Велизарий: „Ти много добре си даваш сметка, най-достойни човече, колко несправедливо си обидил своите владетели. Но тъй като аз съм много задължена на жена ти за неоценимите й услуги към короната, по нейна молба изличих от аналите всички обвинения срещу теб и ти давам милостивата си прошка. Така че занапред не бива да се страхуваш за безопасността си или за имуществата си, но ние ще съдим за теб не само по отношението ти към нас, но и по държанието ти към нея.“

Така Велизарий си възвърна отново височайшето благоволение, защото дори Юстиниан бе вече на мнение, че гордостта му е била достатъчно унизена; бяха му върнати половината от неговите съкровища и всички земи и къщи. Юстиниан задържа останалата част от парите, възлизаща на четвърт милион номизми, заявявайки, че на един поданик не подобава да притежава такава голяма сума, когато императорската хазна чувствува, остра нужда от средства.

В знак на близкото приятелство между семейството на господарката Антонина и нейното собствено семейство Теодора реши, че Йоанина, дъщерята на господарката от Велизарий, трябва да бъде сгодена за най-близкия й родственик — Анастасий Дългокракия, син на пълководеца Ситас и сестра й Анастасия. Тя виждаше този младеж като наследник на престола след смъртта на Юстиниан и нейната собствена смърт — тази женитба би засилила много позициите му в столицата. И годежът се състоя.

Може да ви се стори странно, че не съм споменал нищо за Йоанина след нейното раждане непосредствено преди експедицията на Велизарий за Картаген. Всъщност тя не беше близка с нито един от родителите си. Господарката Антонина не взе невръстното дете, когато тръгна с Велизарий на война, а го остави под настойничеството на Теодора, която започна да го чувствува като своя собствена дъщеря. Йоанина оставаше при Теодора в свещените покои на двореца дори когато родителите й се завръщаха в престолния град. Господарката беше доволна от това положение на нещата: тя изпитваше майчински чувства главно към Марта, съпругата на Хилдигер, която за зла участ бе отнесена от чумата. Велизарий обаче понасяше тежко това отчуждаване от единственото си дете. Той често й изпращаше писма и подаръци от далечните страни, с които нежно й напомняше, че има баща. Но когато се срещаха по време на кратките паузи между войните, това ставаше винаги в сянката на трона и Йоанина посрещаше със смущение неговата сърдечност. С Антонина детето се държеше по-свободно, като с някоя добродушна, знатна леля.