Робърт Грейвс - Велизарий

Новината за годежа на Йоанина скрепи в очите на всички помирението на Теодора и господарката с Велизарий. Теодора успя дори да убеди императора да бъде свидетел при размяната на дарове в дома на Велизарий и присъствието му там бе изтълкувано като добър знак за ново процъфтяване на Велизариевия род. Велизарий и господарката бяха ескортирани от остатъка от неговата лична гвардия — четиристотин тракийци, преминали във владение на господарката след смъртта на Теодосий и върнати сега на предишния им господар. Но останалите шест хиляди и петстотин техни другари по оръжие не му бяха дадени обратно.

Отзоваването на Велизарий от Изтока бе цяло бедствие за този район. Юстиниан даде заповед за нахлуване в Персийска Армения и подсили граничните войски до почти трийсет хиляди човека, но подели командуването между най-малко петнайсет пълководци. Всеки един от тях се придържаше към свой собствен план на действие, и при Дубис на река Аракс техните разединени сили бяха разгромени от някакви си четири хиляди перси и обърнати в паническо бягство, изоставяйки на произвола на съдбата плячката, знамената и оръжието си. Някои от тези пълководци продължили да бягат, докато конете им не паднали от изтощение, макар че на трийсет мили околовръст нямало и следа от неприятеля. Тогава всевластната чума се оказа най-неочаквано наш съюзник — тя се разпространи внезапно на персийска територия, която бе пощадена от нея до този момент, и прибра по един от всеки трима души във владенията на великия цар; ако не се бе случило така, лошо се пишеше на Ромейската империя. Защото от всички трийсет хиляди човека десет хиляди бяха убити в Дубис и десет хиляди пленени заедно с целия обоз амуниции и плячка.

Когато Велизарий пожела да се върне на Изток и да събере оцелелите, Юстиниан отклони високомерно това негово прошение. Истинската причина, която василевсът естествено не сподели с него, беше, че той не искаше Велизарий да успее още веднъж там, където другите се бяха провалили, и по този начин да се окаже незаменим; вместо това Юстиниан каза с характерната си противна усмивка, че занапред господарката Антонина трябвало да придружава своя съпруг по време на военните му кампании като гаранция за неговата лоялност и че тя „без съмнение не би желала да посети отново персийската граница предвид претърпените от нея огорчения, по време на предишното й пътуване“.

След това той продължи с думите, че ако Велизарий копнеел толкова много за бойното поле, можел да се върне в Италия и да довърши докрай наполовина свършената работа.

— От твоя страна бе крайно неразумно и нелоялно, сияйни Велизарий — каза той, — да се върнеш при нас в Константинопол, преди да си стъпкал и последните искри от бунта на готите, които оттогава не са спрели да тлеят, за да се разразят напоследък в опасен пожар.

Велизарий отвърна с неизменното си търпение:

— Върни ми останалите конници от личната ми гвардия, твое величество, и ще направя всичко каквото мога.

Юстиниан се подсмихна.

— За някое ново предателство, така ли? Не, не, пълководецо, аз съм стар заек и не се хващам на такъв зелев лист. Освен това почти всички от твоите някогашни гвардейци бяха заведени неотдавна от придворните ми военачалници, както знаеш, на персийската граница и ние не можем да си позволим да ги върнем оттам. Но защо спориш с нас ти, който до съвсем скоро беше само един просяк? Ще ти разрешим да свикаш нови набори откъдето искаш в нашите владения, но тъй като повторното разразяване на войната в Италия се дължи очевидно на тогавашната ти небрежност, ние държим да финансираш с лични средства тази експедиция. Ние нямаме пари, но ти все още притежаваш голямо богатство. Ако приемеш това поръчение, ще те удостоим с голяма чест: ще те направим началник на дворцовите конюшни. До утре искаме да знаем какво е твоето решение.

И го отпрати.

Велизарий прие предложените му условия, понеже се отвращаваше от пазарлъци. Скоро отплува за Италия заедно с господарката Антонина, в чиято свита бях и аз, и със своите четиристотин тракийци. Новата му титла развесели много господарката. Тя често обичаше да казва: „Клети ми съпруже, провъзгласиха те за началник на Авгиевите обори, но ти забраниха да ги чистиш!“ (При своя пети подвиг героят Херкулес получил задачата да почисти за един ден оборите на цар Авгий и той се справил с нея, като отбил да текат през тях водите на две реки — Алфей и Пеней.)

Приблизително по същото време Соломон падна убит в Африка при сражение с нахлула мавърска част. Той се бе проявил като много способен префект, макар и силно затруднен от недостатъчния брой войници. Ромейските африканци отдавна съжаляваха за щастливите дни под вандалско управление, когато маврите си стояха в планинските крепости, а бирниците от Константинопол не бяха още започнали да съсипват страната. След смъртта на Соломон маврите колеха, палеха и опустошаваха без милост и без страх от възмездие. Колкото повече обедняваше диоцезът, толкова по-непосилни ставаха таксите, налагани на оцелялото имущество, защото данъчната оценка, направена в годината, когато Велизарий беше консул, си остана непроменена. После дойде и чумата. В тези години на всеобщо бедствие загинаха пет милиона души от населението и тъй като много земя остана необработена и неполята, пустинята я погълна. Мисля, че тази плодородна земя няма никога да се съвземе от преживените беди — поне докато Продължава да бъде в границите на империята.