Робърт Грейвс - Велизарий

Съдът се състоя в двореца при закрити врата; не бе направено съобщение за хода на делото, което бе гледано лично от Теодора. Велизарий се заел сам със своята защита и чрез кръстосан разпит на Йоан Епикурееца и Петър ги принудил да дадат противоречиви показания. Опитал се да убеди съда, че това са неспособни, свадливи, алчни, непокорни, а на всичко отгоре и неблагодарни военачалници. Признал, че се е изказал против избирането на Теодора за едноличен монарх, но могъл да представи протоколите от срещата, водени от неговия секретар, които доказвали невинността на направените от него забележки — той протестирал против обвиненията, като възразил, че само е защитил основните ромейски закони. Теодора не можела да го осъди за измяна, но била твърдо решена да му причини колкото може повече зло заради това, че не я препоръчал на своите подчинени като, естествен наследник на Юстиниан.

Йоан Епикурееца и Петър били похвалени за своята вярност към престола и наградени с парични подаръци и нови титли.

Присъдата срещу двама-трима от намерените за виновни военачалници, в това число и Бузес, била строг тъмничен затвор дотогава, докато бъде угодно на техни величества. Бузес бе хвърлен в дълбока тъмница, където нямаше с кого да сподели нещастието си; нямаше дори тъмничари, с които да размени една дума. Веднъж на ден му хвърляха остатъци от месо и малко хляб като на диво животно в клетка. Пуснаха го чак след две години и четири месеца. Здравето му бе вече напълно съсипано, беше се научил да лази на ръце и крака, които се бяха покрили с мазоли, а косата и почти всичките му зъба бяха опадали. Нещо повече, очите му не можаха да понесат внезапното връщане на дневна светлина и той загуби завинаги способността си да чете и да вижда ясно предметите. Така бе отмъстено за жителите на Антиохия, чийто откуп той открадна навремето от добросърдечните едесци.

Велизарий, макар и намерен за невинен по обвинението в измяна, бил признат за виновен в това, че „повярвал в зловредни слухове и допринесъл за тяхното разпространяване“ (слуха за смъртта на Юстиниан), че не наказал Бузес за предателските му думи и че бил допуснал падането на… Калиник! Свалянето му от поста главнокомандуващ било потвърдено и всички негови имущества — земи, стока и пари — конфискувани в полза на императорската хазна.

Велизарий изслушал присъдата с достойнство и не я обжалвал. Единствената му забележка била, че — останал без средства — няма да може да осигури снаряжението, заплатите и прехраната на личната си гвардия, служила вярно на василевса в много войни.

Теодора отвърнала:

— Те се смятат за твои домашни роби и затова няма защо да се тревожиш за тяхната съдба. Те също са конфискувани.

Велизарий запазил мълчание, но стиснал юмруци така, че кокалчетата му побелели. Той обичаше хората от личната си конница и не му е било никак лесно да се примири, че ще го разделят от тях и ще ги дадат на некомпетентни военачалници.

Теодора се обърнала към Нарзес и казала:

— Робите на бившия главнокомандуващ армиите на Изтока, намиращия се тук Велизарий, да бъдат поделени между висшите дворцови военачалници, като първият избор се дава на теб. Ако някои от тях останат, понеже издръжката им не може да бъде поета от придворните, нека имперските секретари си ги разпределят по жребий.

Така Велизарий видя с болка на сърцето как мнозина от тези сурови мъже, овладели благодарение на него до съвършенство тънкостите на бойното изкуство, стават вратари и прислужници на парфюмирани евнуси.

Той загуби не само половината хора от своя ескадрон, които го бяха придружили до Константинопол, но и останалите, също извикани обратно по височайша заповед. Велизарий пак им изпрати тайно съобщение: „Търпение, другари, много ви моля! Не след дълго всичко ще бъде отново наред. Прекарайте приятно отпуската си в столицата, продължавайте да се упражнявате както съм ви учил, не давайте израз на съжалението си към мен, преглъщайте всички обиди. Търпение!“ Те се подчиниха, макар и неохотно.

Столичната тълпа, която, както е известно, е толкова неспособна на трезва преценка, колкото и непостоянна, чу за присъдата на Велизарий със скрито ликуване. Във винарните се говореше: „Няма съмнение, императорът и императрицата сами се погубиха със своята неблагодарност. Нашият Велизарий няма да преглътне подобна несправедливост. Той е толкова смел и горд! Само почакайте: скоро ще чуем за внезапно въстание на личната гвардия и за кърваво убийство в свещените покои на двореца.“